- Мога и сама да си го нося. Знаеш това, нали?
Очите му блеснаха, уловили един слънчев лъч.
- Убеден съм, че можеш да правиш много неща сама, но няма да се чувствам като
истински мъж, ако не помогна на моето момиче. Освен това засега се държиш доста смело.
Неговото момиче? Това ли каза наистина?
- Моето момиче? - попитах, преди мисълта да се превърне в нещо зловещо в
емоционален план. Той се усмихна и сви рамене.
- Да, знаеш какво имам предвид.
Хм, не, не знаех какво има предвид. Но преди да се заровя да разкопая минното поле, Амил ни прекъсна:
- Добре, първо ще направим няколко упражнения по гребане ей там, където водата е по-
спокойна.
- Хайде, не се дръж като подплашено коте - вметна Уес и се опита да измяука за по-
голям ефект. Мъжете просто не могат да издават подобни звуци. Напомнят по-скоро
умираща котка, а не малка сладка купчина мека козина.
Точно се канех да възразя, когато той ме плесна по задника и ме подкара към океана.
Но във водата беше перфектен джентълмен. Съдейства ми да стигна до нужното място, помагаше ми с изправянето, с позицията на тялото, с баланса, който се опитвах да
постигна. Решихме, че ще е най-добре, ако първо застана на колене и сърфирам така, преди
да се пробвам да се изправя.
Когато притеснението, породено от усещането, че правя нещо ново, започна да
отшумява, установих, че всъщност мога да се кача по корем на сърфа и да преодолявам
малки вълни. Отне повече от час да се вдигна на колене, но когато най-сетне го постигнах, бях толкова доволна от себе си. Докато бях яхнала една вълна и се носех на колене върху
сърфа, чувах как Уес дюдюка и крещи възторжено. Това беше мигът, в който наистина
някой се гордееше с мен, начело с мен самата. Преди винаги бях поддържала сестра си
Мади или пък най-добрата си приятелка Жинел, когато танцуваше. Но дори когато се
занимавах с модерни танци и изнасях размазващи представления, не изпитвах чувството,
че съм постигнала нещо значимо. Може би сега ситуацията беше различна именно заради
този висок мускулест мъж, който ме чакаше на брега и към когото плувах. Сърфът му бе
забит до него в пясъка. Пуснах дъската на брега и хукнах към Уес.
- Видя ли това? - изпищях от радост, докато тичах към него.
- Разбира се, че видях. Беше страхотна. Сърфът ти е в кръвта, слънце - отвърна с
усмивка, разтворил обятия. Аз се хвърлих щастлива върху него и го съборих на пясъка.
Устните му веднага се впиха в моите, ръцете му се заровиха в мократа ми коса, притискаше
ме към лицето си. Истинска магия. Продължихме да се целуваме няколко минути, след
което бяхме прекъснати от не съвсем деликатно гърлено покашляне. Ръцете на Уес
отдавна се бяха преместили от косата върху задника ми. Притискаше ерекцията си точно
към онова местенце, където го желаех най-силно.
Отделихме се бавно един от друг, задъхани и ухилени като тикви, за да видим
застаналия до нас Амил, който се смееше съвсем открито. Уес ми помогна да стана.
Костюмите ни бяха залепнали.
- Беше страхотна - изрече гордо Уес, погали ме нежно с палец по бузата и ме целуна
бързо по устните.
- Благодаря, че ме научи. Може ли да дойдем пак? - попитах, развълнувана от
перспективата отново да се изправя срещу вълните.
- За теб всичко. Моя сладка Миа.
* * * *
Третата седмица от престоя ми беше изпълнена с още повече скучни вечери, но се
състоя и един коктейл. Нямах нищо против коктейлите. Обичах да се мотая сред тълпата,
да хапвам деликатеси и да пия скъпо шампанско и вино, но не бих казала, че бе точно
забавление. По време на тези събития Уес водеше задълбочени разговори с всички хора,
които бяха дошли по работа. Просто защото той беше предимно бизнесмен. И
действително не се шегуваше, когато отбеляза, че няма време за истинска връзка. Жената,
която му се отдадеше изцяло, щеше да прекарва дълги часове в самота. Уес се нуждаеше от
партньорка, която има своя кариера, ходи на работа всеки ден и е на негово разположение
вечерта за едно бързо чукане, преди да заспят, а на другата сутрин да започнат всичко
отначало. Силна болка сякаш рязко се стовари върху гърдите ми само при мисълта за Уес и
друга жена. Да се влюби, да се ожени, да има деца, да живеят щастливи, докато свят светува, а аз да продължа да правя... какво? Да бъда придружителка?