Оставих парчето пухкав сладкиш, което току-що си бях взела, и обърнах на екс пълна
чаша шампанско.
- Уау, внимавай със скоростта - каза Уес и ме придърпа към себе си. - Опитваш се да се
напиеш ли? - Очите му се свиха леко, а усмивката му намекваше за по-нататъшните му
намерения.
- Защо? Смяташ да се възползваш от мен, докато съм пияна ли? - попитах с едно секси
залитане, след което притиснах гърди към неговите. Той си пое рязко дъх и ме прегърна
силно. После сведе поглед към мен.
- Абсолютно, мамка му, абсолютно - отсече без ирония, без грам хумор. Само при
мисълта да ме има съвсем скоро, бикините ми се навлажниха.
- Не ме възбуждай. Не е честно, когато имаш работа - нацупих устни и ги опрях до шията
му. Задържах ги доста дълго там и направих пътечка по врата му с език. Дълбок гърлен
звук се откъсна от него. Притисна устни към мен и залепи тялото ми към своето, за да
усетя колко силно е желанието му.
- Как, по дяволите, ще ти позволя да си тръгнеш само след толкова кратки осем дни? -
Очите му и стиснатата му челюст бяха показателни за сериозността, която е вложил в това
изречение.
Поех си дъх и се взрях дълбоко и напрегнато в очите му. Тези очи, които обожавах, които не можех да сравня с нищо на света.
- Нещата са такива, каквито са. Така трябва да бъде - напомних му.
Той се наведе напред и челата ни се опряха едно в друго.
- А ако не искам да бъдат такива? - Току-що Уес изрече на глас единственото нещо, което трябваше да остане неизказано и за което никога не биваше да говорим. Самата
идея за повече противоречеше на всичко, написано в договора ни, който бях изчела, с
който се бях съгласила и бях подписала. И най-важното - тази реплика можеше да наруши
правилата, които той самият постави в началото, когато правихме секс за пръв път преди
повече от две седмици.
- Недей - прошепнах, въздъхнах бавно и още по-бавно издишах. Усещах останалата
топла влага от устните му върху моите.
- Добре, няма - отвърна категорично той, очевидно твърдо решен да спази
задълженията си според договорката. Така трябваше да бъде. Така се очакваше да бъде.
За мен не съществуваше никаква друга опция. Дори и да исках повече - идея, върху
която дори не можех да си събера мислите, не беше възможно. Все още се нуждаех от един
милион и баща ми все още беше в опасност. И само аз бях в състояние да оправя нещата.
Нямаше кой друг. Не бих рискувала живота му заради едно едва нашепнато обещание за
щастие. Никога нямаше да си простя, ако изберях собственото си благополучие пред това
на татко. Въпреки че беше един пияница и че унищожи финансовата стабилност на
семейството ни, той бе сред малкото хора, които истински ме обичаха. И аз никога не бих
го загърбила. Дори и заради Уес. Макар мисълта за подобно щастие да изпълваше
съзнанието, сърцето, душата ми, не бе писано да се превърне в реалност. Трябваше да
работя, имах поети задължения, които щях да изпълня дори ако се налагаше да умра, опитвайки се да достигна крайната цел.
- Хайде да танцуваме - предложи Уес.
Докато вървяхме към дансинга, този тежък миг сякаш полека се пръсна на пода,
разпиля се. Въпросното събитие представляваше среща с бъдещия екип на филма.
Инвеститори, продуценти, режисьори, актьори се бяха събрали да отбележат началото на
новата лента, по чийто сценарий Уес работеше денонощно. Това беше голямо признание
за него. Предстоеше му първата нощ, в която можеше спокойно да отпразнува
постижението си, и аз бях повече от категорична, че така и ще стане, поне доколкото
зависеше от мен.
Когато ме притисна до себе си, се замислих за времето ни прекарано заедно.
Последните две седмици и половина бяха за мен като сбъдната мечта. Когато леля Мили
ми предложи работата, дълбоко и откровено вярвах, че с всяка следваща задача ще се
налага да продавам по частица от душата си. Сега, след тези две седмици, вече по-наясно
как ми се ще да се случват нещата с бъдещите ми клиенти, изпитвах по-голяма увереност,
че мога в рамките на тази година някак по-лесно да се справя. Дори може би щях да създам
контакти в сферата, в която исках да пробия, щом това време в услуга на другите изтече.
Освен ако не ми харесаше толкова, че да реша да остана да работя като придружителка и
да направя големи пари. Не че щях да видя нещо от тях до края на годината. Мислех да
задържа малка част от дохода, която да изпращам на Мади за училище и да плащам наема