разгонени зайци.
Стиснах ръцете й и я придърпах към себе си.
- С колко закъснява? Та вие едва отскоро опитвате!
- Знам! - Гласът й успя да се извиси над шума, предизвикван от другите разговори, и
няколко костюмирани мъже погледнаха към нас. Притеглих я към ъгъла. - Закъснява ми с
пет дни. Никога не се е случвало! Нито с ден.
- Господи! - възкликнах.
- Знам. Нали?
- Мили Боже! - извиках пак.
- Нали? - изпищя възторжено тя и двете заподскачахме на място.
Токовете на обувките ни издаваха оглушителен звук, удряйки се в пода. Прегърнах я
силно. Никога не съм се привързвала към жени, никога не съм можела да споделям техните
радости и тревоги. Само с Жинел и Мади. Но с Дженифър усещах някаква близост. Тя беше
добър човек и до голяма степен вече я възприемах като своя приятелка.
- Трябва да ме известяваш за всяка новина, когато си тръгна. - Тя кимна. Ето това беше
едно от нещата, които не бях споделила с Уес: бях признала на Джен защо съм с него и тя се
закле, че няма да каже на никого. Засега оправдаваше доверието ми. - Това е страхотна
новина. Какво мисли Джей по въпроса?
- Иска да съобщи на всички, че съм бременна, макар че нямаме сто процента сигурност.
- Тя завъртя очи и поклати глава.
- Мъжете са доста глупави - отбелязах. - Значи, ако веднага си забременяла, според мен
си на две седмици максимум, така че на тест не може да се вярва. Трябва да изчакаш поне
още четиринадесет дена. Най-добре, ако наистина нямаш търпение да научиш, е да ти
направят кръвно изследване. Предполагам, че това е най-сигурният начин.
- Така си помислих и аз. Записах си час за другия петък. Няколко дни след това ще знам
със сигурност. Освен ако не ми дойде междувременно. - Лицето й помръкна. Прегърнах я и
тръгнахме обратно към мъжете.
- Не спирай да вярваш и се надявай на най-доброто. Нали така? - Тя кимна и отново
засия щастлива.
Когато стигнахме до тях, всички се втурнаха като обезумяла орда към малката сцена в
огромната зала. Квартетът спря да свири. Уес ме хвана под мишницата и ми подаде още
една чаша шампанско.
- Наред ли е всичко?
- Повече от наред.
- Трябва ли да знам за какво става дума? - Веждата му се стрелна високо в недоумение.
Не проумяваше.
- Засега не, но очаквай включване.
Той се засмя и ме поведе към сцената, където започнаха да обявяват ролите.
- Вълнуваш ли се? - попитах.
- Знам кой коя роля ще играе във филма - усмихна се.
- И какво от това? Сега вече всички ще научат и ще говорят за това с месеци. Аз се
вълнувам, макар да съм наясно с историята само в сбития й вариант. - Обгърна с длан
рамото ми и ме придърпа към себе си, докато наблюдаваше как хората се скупчват пред
сцената. Артистите се качваха и всеки се покланяше, когато съобщаваха името му и ролята,
за която е избран.
- Нямам търпение да разбера кой ще влезе в образа на Уил, онзи войник, който изпраща
закодираните писма на истинската си любов Алисън. О, коя актриса ще играе нейната
роля? - обърнах се да го погледна, но той сведе очи.
- Никой няма да играе Алисън - отвърна.
- Как така? Та аз си мислех, че тя е любовта на живота му! - Убедена съм, че съм имала
вид на напълно изумена, докато очите ми изучаваха красивото му лице. Той се усмихна и
ме подкани с жест да наблюдавам какво се случва на сцената.
- Слушай и гледай - повдигна брадичка, за да ми посочи една чернокоса, изумително
красива жена, която се приближаваше към подиума.
Знаех коя е. Джина Делука. Беше висока и елегантна. Притежаваше извивки, които за
нищо на света не желаеше да изгуби. Всички мъже я обичаха, всяка жена искаше да бъде на
нейно място. Това, което я правеше още по-забележителна, беше фактът, че имаше добро
сърце, правеше изключително позитивно впечатление и младите дами я харесваха.
И тогава последва шокът. Докато ръкоплясках заедно с всички останали, водещият на
церемонията обяви:
- Джина Делука за ролята на Миа Калвърс!
Устата ми се отвори и остана така дълго време.
- Не е възможно! - Обърнах се към Уес.
- Изненада! - Усмивката му беше смазващо зашеметителна. Никога нямаше да забравя
този миг.
- Променил си името на главната героиня на Миа?
- Точно така. - И не добави нищо повече, никакво обяснение.
Примигнах няколко пъти. Влагата пълнеше очите ми, докато търсех неговите.
- Защо?
- Защото имаш значение.
ГЛАВА СЕДЕМ
Господи! Имах значение! Сърцето ми преливаше от щастие, когато си спомних как Уес