ми призна, че е сменил името на главната героиня, давайки й моето. Дори бе коригирал
външния й вид. По предварителен сценарий е трябвало да бъде сексапилна, но дребничка
и с къса руса коса. Също и със сини очи. Със сигурност нямаше нищо общо с
гарвановочерната дълга коса и големите гърди на Джина Делука и с нейния рубенсов тип
красота... нищо общо и със самата мен.
Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не
се сближаваме. Макар че, ако трябва да съм честна, не можех да кажа, че не бях привързана
към Уес. Точно обратното. Дали го обичах? Не, не мисля. През цялото време бях толкова
силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през
ума вариантът да отворя сърцето си за него.
Телефонът ми звънна и ме изкара от порочния кръг, в който се въртяха мислите ми.
Една поредица от безброй въпросителни „Ами ако...?“. Ако аз и Уес си останехме двойка?
Истинска двойка. Но когато нещата се свеждаха до това съвсем открито поставено питане,
подобен вариант автоматично отпадаше. Той го знаеше, аз го знаех, което навярно бе
достатъчно, за да забравя за идеята. На екрана видях името на леля Мили и вдигнах.
- Ало?
- Здравей, кукличке. Как е животът, когато си потопен в река от злато? - Гласът й
звучеше шеговито, но единственият ефект, който постигна, бе, че ми напомни за реалното
ми положение и неприятната ситуация. Бях наета да върша работа. Тази работа ми
подсигуряваше живот, прекаран в лукс... в продължение на месец. Не беше моят живот, и
никога нямаше да бъде. Въздъхнах шумно в слушалката.
- Явно много добре - отбеляза саркастично тя.
- Не, не, всичко е наред. Какво има? - издърпах кичур коса и го огледах за нацъфтели
крайчета. Време беше за подстрижка.
- Обаждам се да ти кажа за следващия ти клиент. - Долавях как мърда и прелиства нещо
до телефона, после почукването на ноктите й по клавиатурата, звуците, които издаваше с
език. - Заминаваш за Сиатъл. - Никога не бях ходила там, можеше и да е интересно. Така си
мислех.
- Звучи интригуващо.
- Клиентът ти е Алек Дюбоа. На тридесет и пет, висок, тъмен, много красив, може да
плати, но е малко чудноват. - Въздържах се от коментар. По принцип си мислех, че всичко
това е суперстранно, до мига, в който не срещнах Уес. Тогава осъзнах, че вероятно е съвсем
нормално по една или друга причина някой добър, любезен, нормален мъж да има нужда
от компания. И предвид ситуацията, в която бях в момента, изпитвах радост, защото ако не
се бях съгласила, никога нямаше да се запозная с Уес, а той определено беше човек, който
играеше голяма роля в живота ми. Той имаше значение за мен, макар че все още не му го
бях казала. - ... те избра, ден след като те изпратих при Чанинг. Накара ме да му обещая, че
ще отидеш при него следващия месец.
Свих се в стола, грабнах едно одеяло и се увих в него.
- Да не е някоя откачалка?
Мили се изсмя шумно в слушалката. Наложи се да я отдръпна от ухото си.
- Не, бебче, той е художник. Ти ще бъдеш неговата муза. Само един поглед върху
снимките ти беше достатъчен да заяви, че трябва да те има за следващата си серия „Любов
върху платно“. - Чувах как продължава да чука по клавиатурата. Телефонът силно избуча в
ухото ми - бях получила съобщение. Преминах на хендсфри и отворих имейла, който ми
беше пратила.
- Исусе! Пресвета Дево! - Въздухът се изстреля от дробовете ми.
- Тоя е красавец. Точно като господин Чанинг, но с тъмна коса, тъмни очи и среден ръст.
Кимах и като парализирана гледах снимката на художника Алек Дюбоа. В този мъж
нямаше нищо „средно“. Беше почти копие на Бен Афлек, само че този имаше дълга коса,
прибрана високо, почти до темето, в малко кокче, и няколкодневна брада с мустаци. Нямах
търпение да видя колко е дълга косата му. Мъжът описан с една дума? Добър беше. Поех си
рязко дъх и издишах бавно, за да се освободя от част от топлината, изпълнила тялото ми.
- И какво иска да правя като негова муза?
- Не съм сигурна, но знам, че твори необичайни картини. Всяка е различна от другите.
Продават се по стотици хиляди. Едната. Но ако си свалиш дрехите, плаща повече. Точка.
Ако правиш секс с него, трябва да ти даде допълнителните двадесет хиляди. Всъщност... за
бога - тя пак се разсмя. - Коя нормална жена не би си легнала с този мъж? Но следва да си
плати за това.
- Може ли да изиска от мен да си съблека дрехите? - попитах. Изведнъж се почувствах