някъде из басейна като морска котка в океана. Нагоре все още беше облечен с риза, имаше
дори вратовръзка. Държах се с все сила за мократа материя, докато тласкаше в мен. Дори
не знам дали осъзнаваше, че говори. Но аз го слушах. И се вкопчвах във всяка дума, допусках всяка фраза до съзнанието си и я прибирах там, за да мога да се върна към този
миг някога. Винаги, когато пожелая. Имах нужда от него. Липсваше ми. Вече.
- Аз бях тук. - Тласък. - Бяхме заедно. - Тласък. - Обожавам това. - Тласък. - Помни ме. -
Тласък. - Помни ме - каза високо и ме закова, влезе до края в мен и натисна онази точка,
която даде старта на най-силния, най-дългия оргазъм в живота ми.
Пищях. Тялото ми вече не беше мое. Гласът ми не беше мой. Свърших с неговия език в
устата си. Движеше го в същия ритъм, с който се плъзгаше в мен.
Бяхме все така залепени един за друг, когато ме заведе чисто мокра до стаята си и ме
сложи да легна на спалнята му. Остави ми време да си поема дъх, докато си махне
вратовръзката и ризата. После ми разтвори нозете и езикът му погали твърде
чувствителната кожа между краката ми.
Заедно. Свързани. Отново.
Този ден Уес не ме чука.
Не правихме секс, а любов.
Агонизиращо бавна, сладка любов.
* * * *
- Здрасти, боклук! - Гласът на най-добрата ми приятелка Жинел прозвуча в слушалката
не само малко грубо, но и леко раздразнено.
- Не боклук, а проститутка - поправих я. - Аз съм работещо момиче - опитах се да
разведря настроението, но не успях.
- Аха, да. Да яздиш пениса на Уес, може да се нарече тежък труд, предполагам - отвърна
тя с едва доловима нотка на хумор. Моето момиче щеше да ми прости.
- Не всички имаме талант да танцуваме като богини - контрирах я набързо.
- Правилноооо - проточи тя думата.
- Липсваш ми. - Гласът ми излезе задавен. Исках да се изритам в зъбите, задето си
позволих да дам външен израз на емоцията. По линията премина дълбока въздишка.
- И на мен ми липсва грозната ти физиономия. Когато си край мен, ме свалят доста по-
често, понеже аз съм тази с красивото лице. Знаеш как е.
И така пак бяхме най-добри приятелки.
- Как е баща ми? - попитах, но се страхувах да чуя отговора.
- Физически по-стабилен. Все още не се е събудил. Преместиха го от интензивното, така
че това е добър знак.
Да, беше добър знак. Това означаваше, че ще живее, но все още не беше в безопасност.
- Казаха ли защо не излиза от комата?
- Не говорят много, Миа. На практика аз не съм от семейството му. Знаеш.
Ceгa беше мой ред да въздъхна. Жинел ми беше далеч по-близка, отколкото многото ми
роднини от страна на майка ми и баща ми. Тя бе единствената ми приятелка,
единствената, на която имах пълно доверие.
- Благодаря, че го наглеждаш вместо мен. А Мади? Успях да говоря с нея само веднъж в
едно от междучасията. Май всички в класа й се надпреварват да й сритват задника.
- Така е. И е притеснена, защото не разполага със средства. Сметките се трупат. Искаш
ли да й дам някакви пари в брой?
- Не, не, имам пари. Е, ще взема след седмица. Сумата ще бъде достатъчна, така че ще й
пратя да плати разходите и да си купи храна. Но скоро ще имам много повече. Само трябва
да се кача на самолета другата седмица и онези сто хиляди отиват в сметката ми. После ще
ми дадат допълнително двадесет хиляди и тези пари ще са само за мен.
- Как ще изкараш тези двадесет хиляди само за себе си? - Чувах как засмуква цигарата и
вдишва. Вероятно почивката й свършваше и затова пушеше. Загледах се в назъбения
нокът, който гризях.
- Другият ми клиент е художник. Ще бъда негова муза или някаква такава глупост. Иска
да позирам гола. Ако го направя, изкарвам двадесет хиляда отгоре.
Чух я как изпуска дима.
- Мамка му! Аз си събличам дрехите всеки ден и никой не ми дава двадесет хиляди. Я ме
свържи с тая леля Мили. Искам да изкарам малко сериозни кинти. Полага ми се - извика
раздразнено тя и аз се засмях.
Жинел никога не би напуснала Лас Вегас. Господи, колко беше хубаво да говоря с моето
момиче. Тя ми напомняше за всичко, което аз бях, за това къде бяха корените ми и че все
още съм самата себе си. Макар и облечена като кукла Барби, макар и да се налагаше да
играя ролята на жена, за която се редят на опашка, сякаш всеки иска да подържи трофея за
малко, аз все още бях Миа Сондърс. Момичето, което само отгледа малката си сестра, което
само се грижеше за себе си, и което щеше да спаси задника на баща си. За пореден път. Да
се надяваме и да е последният. Оставаше ми само вярата, че когато излезе от комата и