Този път ръцете му обгърнаха гърдите ми. С обиграните си пръсти стисна леко зърното ми.
Простенах.
- Мамка му, да. Обожавам звуците, които издаваш. Между стон и проскимтяване.
Докарват ме до нечовешка възбуда.
Не се шегуваше, защото пенисът му вече бе твърд като камък и го притискаше към
корема ми. Преди да успея да направя каквото и да е, той вече бе вдигнал единия ми крак и
го бе преметнал над хълбока си. Дори и пиян този мъж знаеше какво върши. Е да, движенията му бяха малко по-некоординирани.
- Уес, не тук. Трябва да те сложим да легнеш.
- Идваш ли с мен? - умоляваше ме, докато плъзваше език по шията ми.
- Да, разбира се. Ще се чукаме в твоето легло този път - рекох и го поведох към стаята
му.
Веднага щом влязохме, той ме стисна за ханша, обърна ме към себе си и ме целуна.
Въпреки миризмата на уиски, която не можех да понасям, той имаше божествен вкус.
- Не, желая да спиш с мен. Цялата нощ. Искам да се събудя до теб поне веднъж - каза
умолително и се отправихме към леглото. Седнах, събух бикините си, съблякох се и
застанах пред него гола, както майка ме е родила. - Обичам това тяло.
Той прокара ръка по ключицата ми, по гърдите, стисна ги леко, продължи към кръста
ми, по извивките на ханша и накрая по бедрата. Когато направи същото пътешествие от
другата страна на тялото ми, вече потрепервах.
- Само веднъж. Остани цялата нощ. Позволи ми да се събудя до теб.
Наведе се към мен и пое зърното ми в устата си. По ръцете и краката ми премина мощна
електрическа вълна. Първо бе разбудено желанието да получа удоволствие, но веднага
след него се появиха похотта и потребността от Уес.
- Само веднъж - повторих. Тази нощ правихме любов за втори път. Отчаяна, вкопчена в
телата ни любов. По някое време през нощта Уес се събуди трезвен и пак се любихме. Каза
ми, че иска да направим всичко отначало, за да е сигурен, че ще може да запомни всеки
детайл.
Знаех, че никога няма да забрави тази нощ.
* * * *
Когато се събудих, Уес ме наблюдаваше как спя. Русата рошава коса падаше върху очите
му и аз я прибрах назад, за да мога да видя цялата тази красота на светлината на утрото.
- Защо работиш като придружителка? - попита.
В думите му нямаше грубост или укор. Просто обикновен въпрос, който вероятно бе
желал да ми зададе още от първия ден. Време беше. Той заслужаваше да научи защо не
мога да му дам повече. Знаех, че наистина иска да остана, че му се ще да разбере как биха се
развили нещата, ако живеехме като истинска двойка. Дали би се получило нещо.
Осъзнаваше, че не ме притеснява фактът, че е толкова зает, което според него беше
основателна причина да заяви в началото как не се ангажира с дълготрайни връзки. Но аз
можех сама да се грижа за себе си и го бях доказала. Не му висях на врата за всяко нещо, не
бях от онези кучки, които мъжете държат в домовете си като трофеи, залепени за задника
им. Но точно там беше цялата работа. Не исках да съм съпруга трофей. Нито пък гадже
трофей. За мен беше важно да намеря своя път и да бъда себе си. А точно сега не можех да
го направя, защото трябваше да помогна на баща си.
Вместо да премълчавам истината или да измислям някаква, съшита с бели конци лъжа,
директно му изложих фактите:
- Баща ми дължи пари. Хората, на които трябва да ги върне, са много лоши. И парите са
много. Много.
- Аз имам много пари - отвърна тихо той.
Сълзи опариха крайчетата на очите ми. Обърнах се към него, допрях длани като за
молитва и ги сложих под брадичката си. Той направи същото.
- Да, имаш, но това са твои пари. Баща ми се забърка с акули, които отпускат заеми. Яко
загази. Всичко е заради хазарта. И аз работя, за да изплатя заема му.
- Колко?
- Милион.
Той бавно издиша.
- Разполагам с много пари, Миа. Мога да ти помогна.
Поклатих глава. Познавах го прекалено добре и още от началото бях наясно, че щом
разбере за бедата, в която се намира семейството ми, ще иска да помогне. Само че това
беше мой проблем, не негов.
- Сигурна съм, че можеш, но не съм искала помощ. - Беше много важно Уес да разбере, че
това е мое решение. Не бях някоя лигава принцеса, която чака чаровния принц да дойде да
я спаси. А и той не беше принцът на бял кон, които се втурва към момичето и го измъква от
беда. Приказките са измислица, особено що се отнася до такива като мен, живеещи във
Вегас и с огромен товар на раменете. Толкова тежък товар, че и камион не можеше да го