побере.
- Но ако наистина държа да помогна?
- Уес, ти си ужасно мил човек.
Той поклати глава и се облегна назад.
- Не, Миа, не съм. Аз съм егоист. Не желая да си отиваш. Не искам да се събличаш пред
някакъв богат канадски художник и да му позираш гола. Искам те при мен. В моя дом, до
мен в леглото ми. Ще платя каквато и да е цена, за да го постигна.
Въздухът се изстреля от дробовете ми, сякаш някой ме изрита в гърдите.
- Обичаш ли ме, Уес?
Погледът му отскочи към мен.
- Хм... - той облиза устни, след което захапа сочната плът на долната. Искаше ми се да я
целуна. - Знам, че те харесвам. Много.
Усмихнах се и прокарах пръст по носа му.
- И аз те харесвам, Уес. Много. Но това е нещо, което трябва да направя сама. Не само
заради баща си, макар че това е основната причина, но и заради самата мен. А сега не бива
да се разсейваш с моите дела. Следващата седмица започват снимките на филма ти. За пръв
път ще си на снимачната площадка и като режисьор.
Той разроши косата си с пръсти.
- Знам, но това не променя факта, че те искам до себе си.
- Напълно съм наясно, че не го променя. И ако трябва да съм честна, ще кажа, че аз също
не искам да си ходя. Но ще тръгна. Ти и аз? Ще си останем приятели, нали?
Въздъхна и придърпа тялото ми върху своето. Сложих ръце върху гърдите му и опрях
брадичка под шията му.
- Разбира се, че ще останем приятели. Ти си най-страхотното момиче, което съм имал в
живота си. - Веждите ми се стрелнаха нагоре от изумление. - Искам да кажа приятел, който
е момиче.
- Разбирам - погалих устните му.
- Значи, тръгваш след два дни и аз не мога да направя нищо, та да променя решението
ти?
Поклатих глава и я отпуснах върху сърцето му. Стабилният му ритъм ме унесе,
докарвайки ме до състоянието между съня и реалността. Дълбоко в душата си знаех, че
единствената причина да остана, да обмисля да остана, би била една: ако той ме обича.
Нямаше никакъв начин да оспорвам пред себе си, че се влюбвах в него. Една частичка от
мен обаче ме дърпаше назад, защото разбирах, че любовта не е залог, който може да се
сложи на масата. Не и след като се бях влюбвала във всеки мъж, с когото бях преспивала. В
случая с Уес бях охранявала сърцето си с такова настървение, че той бе успял да открадне
само малки парченца по пътя си към него. Но иначе си бе останало цяло и аз държах целия
контрол върху него.
- И накъде се отправяме от тук нататък? - попита той, плъзна ръце към дупето ми и го
стисна. Това ми напомни колко много щяха да ми липсват уменията му в леглото. Да се
върна към моя работещ с батерии любовник, не беше сред първите ми желания, свързани
със Сиатъл. Например едно от нещата, които бях запланувала, беше да видя Космическата
игла, кулата напомняща огромен пенис, но не и отново да прибегна до вибратора си.
- Какво ще кажеш да оставим всичко както е сега? - предложих, но той веднага
помръкна. - Най-добри приятели? - опитах пак. Уес ме повдигна за кръста и ме плъзна по
твърдия си член, стоманената му пулсираща дължина ме промуши. Исусе, този мъж беше
надарен! И знаеше как да използва даденото му от природата. - С екстри? - прошепнах, когато влезе рязко в мен. - Най-добри приятели с екстри - заключих и отметнах глава
назад, опрях се с ръце на мускулите на бедрата му и ги стиснах с все сила. Тялото му се
изопна.
- Сега вече можем да говорим за спогодба. - Той ме вдигна нагоре и после ме пусна рязко
по себе си. И двамата извикахме в един глас:
- Сега ме чукай.
ГЛАВА ДЕВЕТ
- Какво ти се прави днес? - попита Уес, когато влязох в кухнята. За моя изненада той
готвеше. По-точно обръщаше палачинки. Огледах се за госпожа Крофт.
- Къде е Джуди?
- Дадох й почивка днес. Понеже е последният ти ден, исках да бъда само с теб. - Усмихна
се и ми смигна.
Седнах на високия стол пред барплота, където той довършваше приготовленията по
закуската ни. Палачинките не бяха изгорели. Ухаеха прекрасно. Гледах с обожание
купчината пред мен. От крайчетата се стичаше масло и гъст сироп. После Уес извади
сметана, украси ги и побутна чинията към мен. Върху палачинките бе нарисувал със
сметана усмихнато личице.
- Щастливи палачинки - размърда палаво вежди.
Засмях се. Този мъж ми напомняше фазите на луната. Толкова много нюанси, събрани в
едно. Работохолик, сърфист, човек, който си наема платена придружителка, кара джип, богаташ, който прави палачинки и ги украсява със сметаново усмихнато личице.