- Какво има? - облегна лакти на плота и наклони глава настрани. Не се беше бръснал
тази сутрин. Истински обожавах двудневната му брада, която вече бях свикнала да виждам.
Прокарах връхчетата на пръстите си по боцкащото му лице, поклатих глава и се захванах с
палачинките.
- Винаги ме изненадваш. Точно когато реша, че вече знам всичко за теб, ти правиш
нещо съвсем различно, помиташ ме с някоя изненада.
Уес сви рамене и се зае на свой ред да закусва.
- Какво мога да кажа в своя защита? Трябва да те държа в напрежение, за да има какво
да се питаш и да гадаеш. - Той се усмихна и в тоя момент всички онези сълзливи лигави
момичешки филми за обожаваните от жените красиви мъже ми се сториха доста
реалистични. Един подходящ мъж е в състояние да огрее цялата стая и да накара света да
изглежда толкова мъничък. Точно като онова нещо, което идеално пасва тъкмо на
местенцето, където пулсира цялата ти концентрация и внимание.
- Да се върнем на първоначалния ти въпрос - казах с пълна уста. Това бяха най-вкусните
палачинки, които бях яла в живота си. Дори моите не бяха така добри. - Иска ми се да
покарам мотора си - добавих и той веднага кимна.
- Съгласен. Къде отиваме?
Усмихнах се и преметнах рошавата си заради съня и секса коса през раменете.
- Където ни отведе моторът. Няма значение къде отиваме, важно е самото пътуване.
Уес мина покрай плота, седна и се обърна към мен. Очаквах да ме целуне. Обикновено
това беше първото нещо, което получавах сутринта - целувка. Но днес беше различно. През
този последен ден се усещаше бремето на обречеността, на задаващия се край. Вместо с
целувка бях ощастливена с голяма бяла топка сметана върху носа.
- Това беше много дълбока мисъл - каза той с каменно лице, но едва се сдържаше да не
се разсмее. Сръгах го:
- Млъквай, по дяволите.
- Хайде, Миа. Не е важно самото каране, а пътешествието? Откъде го измисли? Кажи ми
истината. Беше изписано като мото на документите, които са ти дали при покупката на
мотора, нали?
- Но е вярно! - поклатих глава и продължихме да закусваме. От време на време Уес ме
побутваше с лакът, не силно, а колкото да ми напомни, че е там. Ако трябваше да съм
честна, щеше да ми липсва. Много повече, отколкото бях готова да призная пред самата
себе си. Много, много повече.
- Исусе! - С тези думи Уес влезе в гаража, където бях оставила мотора си. Но очите му
бяха изцяло приковани върху мен, обхождайки тялото ми: от черното кожено яке, което
бях облякла върху тениската, закупена на концерта на Рейдиохед6, и черните тесни
джинси, плътно прилепнали за задника ми, та до издърпаните над коленете велурени
ботуши.
- Харесва ли ти? - попитах и преместих тежестта на тялото си върху единия хълбок. Тази
поза подчертаваше формите ми, наподобяващи пясъчен часовник, които толкова се
нравеха на Уес. Той обичаше жената да има по себе си и малко месо. Слабите като пръчки
мадами не му бяха по вкуса. Поне така ми казваше. Може и да ме бе излъгал, за да ми
направи комплимент, но от изражението му в този момент беше ясно, че това, което
виждаше, определено му харесва. Той метна коженото си яке върху седалката на мотора,
обиколи го и след няма и две секунди устата му беше залепена за моята.
За Уес целуването представляваше повече от сексуална игра. Неговата целувка беше
като запазена марка. Нещо, което той като че някак запечатваше в кожата ми и така
оставаше с мен цял ден, докато го няма. По дяволите, никога нямаше да забравя нито една
от неговите целувки. Бяха изумителни. Понякога леко захапваше, друг път просто галеше с
език, след което проникваше в устата ми дълбоко и дълго, после пак редуваше ласките. И
ръцете му! О, техниката на ръцете му беше абсолютното съвършенство. Знаеше точно къде
да помилва, да пощипне, да погъделичка и точно това правеше сега с гърдите и дупето ми.
Засмуках езика му, захапах устната му. Той простена, оттегли се леко назад и опря чело в
моето.
- Мислех, че ще се возим - казах задъхано в устните му и облизах крайчетата им.
- Да, докато не те видях така. Сега пенисът ми има други намерения. - Не лъжеше.
Усещах ерекцията му през тесните джинси. Отдръпнах се с огромно усилие, хванах лицето
му в дланите си и го погледнах в красивите зелени очи.
- По-късно. Очакването прави насладата още по-голяма - казах и ухапах устната му за
последен път. Той се опита да ми върне ласката, но аз се отдръпнах. Поразкърших се, за да