му дам възможност добре да огледа задника ми и преметнах крак през седалката.
- Здрасти, момичето ми - потупах дръжките на мотора. - Готова ли си да покажеш на Уес
какво можеш, сладката ми? - миличко говорех на моята Сузи.
- Хм, мисля, че трябва да се изместиш назад, за да мога да седна - подкани ме той и с
ръка ми посочи да отида в края, за да се настани пред мен и той да кара.
- Мисля, че не съм те чула добре. Да не би да искаш да ми кажеш, че аз ще се возя? -
Веждите ми се бяха залепили за темето от изумление. Уес сложи едната си ръка върху
дръжките на мотора, а другата до мен.
- Ако това означава, че краката ти ще ме стискат и че ще усещам с гърба си топлината
ти, значи точно това искам да кажа. - Облиза устните си и отново огледа тялото ми. За
пореден път не можех да не отбележа, че тези негови очи бяха досущ като ръце, защото
можех да ги усетя върху всяко местенце, където попадаха, и ме галеха всеки път, когато се
взираше в мен.
- В такъв случай имаме проблем, защото Сузи е моето момиче и аз съм единственият
човек, който има право да я кара. Сега ти, приятелю, ще се наложи да ме обкрачиш с тези
дълги нозе. - Изтеглих се напред и му направих място зад себе си. - Разбира се, ако не се
притесняваш за мъжкото си достойнство.
Уес ме изненада. Облече якето си и преметна крака си през седалката. И преди аз да
успея да загрея мотора, той вече бе успял да загрее мен.
Обгърна ме с тялото си, мушна ръка отпред под тениската ми и избута сутиена нагоре, за да се добере до голата ми кожа. Пръстите му веднага се заиграха с втвърденото ми
зърно. Когато устните му се допряха във врата ми и той засмука и захапа чувствителната
кожа, не можах да сподавя стона си. Извих тяло назад и облегнах глава на рамото му, притискайки се в ерекцията му. Точно когато се обърнах към него да го целуна, копчето на
джинсите ми вече беше разкопчано и ципът свален.
- О, господи! - прошепнах, когато ръцете му се плъзнаха в гащите ми. Сръчните му
пръсти веднага намериха горещата ми точка. Два от тях незабавно влязоха в мен, а палецът
му започна да се върти върху пулсиращата издутинка от обтегнати до пръсване нервни
окончания.
Уес никога не ме разочароваше. Яките му ръце извиха тялото ми, използваше гърдите и
влагалището ми като котва. Пръстите му се забиха толкова дълбоко в мен, че извиках
неволно. Стиснах здраво очи, за да посрещна силните спазми на наближаващото
облекчение. Зъбите му минаваха по врата ми, захапваха лекичко. Издадох таза си напред,
като си служех с високите токове за опора. Знаех, че мускулестите му крака няма да
позволят на мотора да се обърне, затова се притиснах още по-плътно. Копнеех да стигна до
онова блажено място, до самото ядро на удоволствието.
- Язди ме, бебо - прошепна Уес в косата ми.
Този нисък тембър, издаващ възбуда, ме изхвърли още по-нагоре към рая. Направих
така, както ми заповяда. Облегнах се назад и рязко издадох таза си напред. Пръстите му ме
чукаха още по-силно. Ръката му се движеше ужасно бързо между краката ми. И тогава
ощипа едното ми зърно, захапа врата ми. Междувременно пръстите му ме обработваха
отвътре, а дланта му търкаше клитора ми.
И край. Сладка забрава.
- Точно така, бебо! Върни се при мен - изрече в ухото ми, а палецът му продължаваше да
се върти по клитора ми, карайки ме да треперя с всеки милиметър от тялото си. Като фини
частички, изпратени да летят във всички посоки на съществото ми, докато бавно се
спусках към земята.
- Вземам си ги назад - прошепна в ухото ми, преди да обърне лицето ми към себе си и да
ме целуне.
- Какво си вземаш? - попитах, все още пребиваваща на своето блажено щастливо
местенце.
- Возенето беше добро, но важно е самото пътешествие. Да те гледам как се разпадаш в
ръцете ми, на този мотор... това е нещо, което никога няма да забравя.
Нито пък аз.
* * * *
Карахме по Магистрала едно и разглеждахме красивите места между Каньона Малибу и
Maгy Рок. Уес посочи един изтъркан знак преди завоя по пътя към обществения плаж. Дори
не се виждаше къде е началото на черния път, но Уес познаваше мястото. Спрях мотора на
един обрасъл паркинг, от който тръгваше пътечка към малък усамотен залив. Когато
стигнахме, Уес извади раницата си и от там измъкна тънко одеяло. Постлахме го на пясъка
и се загледахме в безкрая от вода пред нас. Мястото беше обществено достъпно, но нямаше