други освен нас. Напълно запуснато. На мили оттук не се виждаше дори кон, камо ли човек.
Уес пак се зарови в раницата си и извади два сандвича.
- Направил си и обяд ли? Внимавай, едно момиче лесно може да свикне с такива неща.
Страхотни палачинки, а сега и това? Нека отгатна - най-вкусното пуешко с хумус и най-
свежите зеленчуци? - Повдигнах въпросително вежда, а той сложи длан пред устата си и се
разсмя.
- Пак помисли, принцесо. - Подаде ми половин сандвич.
- С фъстъчено масло и желе? - Поклатих глава и отхапах от пухкавия сандвич. Да, фъстъчено масло и желе в перфектно съотношение.
Уес се усмихна и измъкна термос. Очаквах, че е вода, но се оказа леденостудено мляко.
Съвършенство!
- Мляко?
- Само най-доброто за теб, Миа - отговори той, отхапа огромна хапка и се пресегна за
термоса.
- Знаеш ли, че този сандвич винаги ми е бил любимият? - Очите му се разшириха. - Да,
сериозно. Обожавам го. И знаеш ли, обожавам също... да седя тук с теб след дълго пътуване.
Това е... да, ще запомня това, Уес. Ще запомня как съм се била разположила тук с теб. Този
месец беше най-прекрасният в целия ми живот. И не говоря само за секса. - Той пак ме
изгледа въпросително. - Да, и сексът, разбира се.
И двамата се засмяхме. Той отхапа пак от сандвича си, прокара го със студено мляко и
отговори:
- Знам какво искаш да кажеш. С теб е лесно. - Наклоних глава и го изгледах. - Не, не
лесно в смисъл на достъпно, а лесно като... хубаво. Не ме караш да се потя, за да се чувстваш
добре, не си кралица на драмите. Никога не съм предполагал, че една връзка може да е
така... Да е такава.
- За мен никога преди не е било лесно. Винаги е имало нещо нередно - признах.
Загледа се в далечината, а аз в профила му. Когато става дума за красиви мъже, десетката - това бе Уестън Чанинг. Дори не му се налагаше да полага усилия да изглежда
добре. Беше естествено красив. Непринуден, професионалист. И дори да се събудеше с
турели по очите, сърцето ти пак спираше при вида му. Но сега, когато споделяше своя
малък таен плаж с мен, когато ме правеше съпричастна към нещо, близко на душата му, бе
напълно неустоим.
- Влюбвал ли си се някога? - попитах и очите му се стрелнаха към мен. На устните му
играеше малка усмивка. Облегна се на лакти и поклати глава.
- Не, не мисля. Един-два пъти се бях заблудил, че съм влюбен, но както казах, никога не
е било лесно. Мисля, че когато си влюбен, всичко следва да е простичко. Нещата трябва
сами да се подреждат, разбираш ме, нали? - Кимнах.
- Да, планетите, луната, звездите... всичко на мястото си.
- Да, нещо такова - засмя се той. - Ти?
- Какво аз?
- Влюбвала ли си се? - Толкова дълго мислих по въпроса, че накрая той сложи ръка на
рамото ми, стисна го леко и изрече нежно: - Не е нужно да ми казваш, ако не искаш.
- Не, не че не желая да споделя. Просто би било много по-лесно, ако ме беше попитал
дали СЪМ СЕ ВЛЮБВАЛА. Не знам как, но успях да хлътна във всеки от мъжете, с които съм
била. Но сега, когато седя тук с теб, започвам да се питам дали е било наистина любов, или
просто съм била впечатлена от тези типове. Или пък е било само секс.
- Защо според теб е така?
Засмях се, придърпах колене към брадичката си и я облегнах на тях.
- Не съм сигурна. С теб е различно.
- С мен си от месец. Признай, че сексът е най-добрият в целия ти живот. - Завъртях очи,
но той продължи: - Ако приемем, че с мен е различно, това означава ли, че ме обичаш?
- Може би - отговорих честно, просто защото не знаех какво друго да кажа.
- Изненада!
- И до изненадата ще стигнем, но по-късно. Нали помниш какво споделих с теб във
връзка с очакването? - изтъкнах. Уес се засмя, обърна се на една страна към мен и се
облегна на лакът.
- А ако ти кажа, че се влюбвам в теб?
- Уес - изрекох с предупредителен тон. И двамата знаехме, че не бива да навлизаме в
тази опасна територия.
- Не, нека поговорим за това. - Накара ме да легна настрани с лице към него. Гледахме се
в очите. - Ако ти „може би“ ме обичаш, а аз се влюбвам в теб, не е ли редно да направим
нещо по въпроса?
- Да, ще направим - усмихнах се. - Ще останем приятели. Ти се връщаш на работа и ще се
трудиш върху филма си. Ще поддържаме връзка и когато изплатя дълга си... -Погледнах
дълбоко в очите му и млъкнах.
- Тогава какво?
- Връщам се в Лос Анджелис, където си и ти.
- И въпреки всичко утре заминаваш. - Тъгата в зелените му очи попари сърцето ми.