Мина много време, преди да успея да отговоря.
- Да, заминавам. - Кимна и погледна надолу.
- Значи, когато се върнеш... - този път той не успя да довърши изречението.
- Не искам да ме чакаш, Уес. Ако откриеш нещо хубаво у някоя друга, възползвай се.
Забавлявай се. Мъж с твоята външност винаги може да намери кой да топли леглото му.
- Ти това ли ще правиш? Ще позволяваш на клиентите си да ти топлят леглото? - Тонът
му беше суров, по-груб, отколкото бях очаквала, но ми беше ясно, че положението става
напечено. Този разговор можеше да съсипе всичко между нас, всичко, което бяхме
изградили през последните четири седмици, и да стане така, че никога да нямаме
съвместно бъдеще. Време беше да се стъпва много внимателно.
- Само казвам, че през тази година всеки от нас ще тръгне по пътя си. Ще правим това,
което ни се иска да правим. - Той въздъхна дълбоко и седна.
- Това означава, че няма да ме чакаш през тази година? - Изпусна въздуха от дробовете
си през носа и той излезе бързо - знак за едва сдържано недоволство. Поклатих глава.
- Не, не е така. Имам предвид, че ще постъпя както считам, че е правилно в съответната
ситуация за самата мен. И искам и ти да сториш същото. Но не желая да те изгубя и да
изчезнеш от живота ми.
Той облиза устни, стисна ръката ми и я вдигна до лицето си за целувка.
- И аз не искам да те изгубя. Просто се опитвам да намеря поне една основателна
причина да те пусна да си идеш. Поне едно нещо, което да доказва, че е редно да те
освободя от себе си. Защото за мен в тази идея има нещо много погрешно.
Сега аз доближих ръката му до устните си и я целунах.
- И на мен ми звучи неправилно, но така трябва да се случи. Моля те, уважи решението
ми. Можеш ли да го направиш? Заради мен? И след време ще видим къде сме и върху какво
сме стъпили. Трябва да е достатъчно засега.
- Не е и на милиарди години от това, което смятам за достатъчно, Миа. Но ако е всичко,
което ми предлагаш на този етап, ще трябва да живея и с малкото. - Той ме придърпа към
себе си и ме прегърна пламенно.
Аз го стисках с все сила, преследвана от мисълта, че скоро ще трябва да си тръгна от
него.
* * * *
Целият ми багаж беше натоварен в джипа. Гледах как поема от алеята пред къщата и
тръгва към апартамента ми. Шофьорът имаше ключ от малката кутийка, която минаваше
за жилище. Щеше да остави багажа ми вътре и да предаде ключа на домоуправителя. Уес
очакваше да ме завари у дома, като се върне от работа, за да вечеряме за последно, но аз
знаех, че подобна среща ще ме пречупи, ще ме съсипе. За беда. Щеше да ме унищожи.
Предния ден след плажа се прибрахме вкъщи и целия следобед и вечерта правихме
любов. Точно така. Не се чукахме. Правихме любов, а не секс. Правихме любов пак и пак, и
пак, а накрая заспахме изнемощели в огромното му легло, сгушени един в друг. Но тази
сутрин му се обадиха и го принудиха да отиде до студиото. Каза, че ще си е у дома до шест и
ще ме изведе на вечеря. Последна вечеря. Само че мен нямаше да ме има. Щеше да е
прекалено трудно да се сбогувам след онова, което преживяхме. Вместо да остана за
вечеря, реших да споделя всичко, което мисля, на лист хартия. Да му напиша едно банално
писмо, но поне щеше да е от сърце.
Просто бях една страхливка, това е.
Уестън Чарлс Чанинг III,
Само като гледам името ти, изписано така, започвам да се смея. Изричал ли си някога
на глас цялото си име? Направи го! Заради мен. Забавно е и знам, че ще се посмееш. Поне аз се
смях .
Сега съвсем сериозно. Искам да ти благодаря за този месец. Очаквах, че ще ми е омразна
всяка секунда, свързана с тази професия, но се оказа, че това беше най-вълнуващото нещо в
целия ми живот. Срещата ми с теб беше дар. Ти си дар. Знам, че звучи ужасно тъпо и за
малко да гo зачеркна, но е по-добре да чуеш клише от някого, на когото му пука за теб. А на
мен ми пука. За мен имаш значение. Голямо значение. Повече, отколкото би ми се искало. Да
съм с теб, да прекарам времето си с теб, това ме промени. Мисля, за добро. Сега имам
чувството, че мога да преживея някак тази година.
И да науча нещо, а не само да мисля как трябва да отърва баща си. Явно, едновременно с
него, ще спасявам и себе си. Удари часът да започна да живея в името на самата Миа.
Ако бях останала и ти бях позволила да се погрижиш за всичките ми проблеми, това