щеше да виси над главите ни, да тегне над връзката ни, да я обременява и вгорчава. Сега
тръгвам по свое желание, при моите условия. И ние оставаме добри приятели. Най-близки
приятели. Приятели с екстри? (Тук смигвам.)
Дали съм тъжна, че си отивам? Да. Не искам да го правя, но ти вече го знаеш. Разбирам, че постъпката ми няма да се отрази добре и на двама ни, но това е единственият начин да
бъда свободна. Истински свободна. Какво казват хората? „Ако искаш някого, пусни го да си
иде. Ако не се върне, не е било писано.“ Надявам се да се върна някой ден. Ако е било писано, така ще стане, нали? А ако не се получи, всеки от нас винаги ще има един приятел, на
когото ще може винаги да разчита.
Искрено се надявам да разбереш всяка моя дума и най-вече от какво е продиктувано
решението ми.
Желая ти само добро. Филмът ти ще обере овациите на публиката. Знам, защото ти
стоиш зад всичко, а написаните от теб думи са красиви.
Тази сутрин, когато си мислеше, че спя, ти ме целуна нежно и прошепна: „Не ме
забравяй“. Уес, обещавам ти, че никога няма да забравя времето, прекарано с теб. Никога
няма да забравя теб.
С всичко, което имам, с всичко, което съм,
~ Миа
После целунах писмото, оставяйки отпечатък от плътни червени устни до името си.
Една последна целувка за Уес.
* * * *
Следващите няколко дни бяха кошмарни. Леля Мили ме бе натресла да мина през серия
от процедури, преди да отпътувам при онзи секси художник, Алек Дюбоа. Посещенията при
фризьора и маникюристите щяха да са приятни, ако не беше ужасно скучно. Като всяко
едно нормално момиче обичам да се разкрасявам, но четири часа, посветени на една коса,
и още два за ноктите на краката? Това просто беше нелепо.
После леля Мили ме прати при естет, специалист по красотата или нещо такова. Просто
друго име за издевател. Започват с процедури за отпускане на лицевите мускули.
Наблъскват те с разни аромати, пускат ти успокояваща музика и ти правят масаж на
лицето. И... след това включват оная ослепителна светлина. Изправен си пред два избора:
да затвориш очи или да ти пострада ретината. Това нещо със затварянето на очите са го
измислили, за да не забележи клиентът кога вадят уреда за изтезание. Някакъв
екскаватор. Багер, един вид. Иначе известен като уред за стискане на пъпки и черни точки.
Забиват това нещо във всяка твоя пора, за да махнат насъбралите се там грим и прах.
Сериозна работа и определено доходоносен бизнес. Мога да кажа обаче, че лицето ми
никога не бе изглеждало по-добре. Искрящо и меко като бебешко дупе. Никакво петно, никаква забележка от моя страна.
И след това денят ми буквално се сговни. Кола маска навсякъде. Художникът имал
много специални изисквания. Ако се стигнело дотам да си съблека дрехите, че да взема
двадесет хиляди отгоре, не трябвало да имам нито един косъм. Никъде. Освен на главата. С
ръцете положението не беше кой знае колко зле, защото там имах малко, само мъх, но не
мога да кажа същото за меките интимни части. Ако не ти се е налагало да си правиш
бразилска кола маска, смятай, че се радваш на огромен късмет. Първо навсякъде те
покриват с вряла кола маска и когато тя се втвърди толкова, че да стане като нечуплива
черупка, притискат кожата ти, за да не се отлепи покритието, докато изтръгват всеки
косъм от тялото ти заедно с тая гореща кора. Впоследствие не приличаш на жена, а на
малко момиченце - в гънките си като гол охлюв. Мисля, че това е меко казано неморално.
Не мога да си представя коя нормална жена ще се подложи на такова изтезание, освен ако
не плащат големи кинти.
Аз поне знам, че след края на мъките си ще получа обезщетение. А тяхното извинение
какво е?
* * * *
Телефонът ми започна да вибрира в задния джоб. Някой ми беше пратил съобщение.
Хората все още се настаняваха по седалките си преди излитането, така че имах време да
прочета съобщението и дори да отговоря.
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс.
Относно: Писмото ти.
Извинявай, че не се свързах с теб по-рано. Реших, че е по-добре да мине малко време.