Искам да ти пожелая спокойно пътуване. Има нещо в предния джоб на чантата ти. Ще се
обадя скоро. Помни ме.
Усмихнах се и издърпах раницата изпод седалката отпред. В предния джоб се мъдреше
малка черна кутийка. Когато я отворих, това, което видях, ме накара да се усмихна толкова
широко, че бузите ми щяха да се сцепят. В кутията лежеше метален ключ, закачен на
ключодържател със сърф в розово и жълто. Това беше ключът, който използвах, докато
живеех при Уес. Моят ключ. Само че този път на верижката на ключодържателя забелязах
нещо ново. До сърфа се полюшваше едно сияещо червено сърце.
На дъното на кутията имаше бележка. Разгънах я.
Миа, забрави си ключа. Той отваря много повече от една врата. Надявам се някой ден да
го използваш.
~Уес
Извадих ключовете от Сузи и от апартамента си и прикрепих ключодържателя със
сърфа до тях. Ключът от дома на Уес. Намеренията му бяха ясни и заявени по логичен
начин. Ако исках да се върна обратно, трябваше да съм готова да му отдам сърцето си, защото аз вече имах неговото.
Февруари
ГЛАВА ЕДНО
Кривите ръждясали врати на древния асансьор се затръшнаха с оглушителен шум,
когато шофьорът ги дръпна надолу. В самото начало, когато слязох от ескалатора на
международното летище „Сиатъл-Такома“, единственото, което каза, беше: „Ти ли си
Миа?“. Държеше табелка с двете ми имена, така че ми се стори безопасно да тръгна с него, а
и леля Мили ме беше предупредила да очаквам да бъда посрещната от някакъв дървар
гигант. Това за великанските му размери не бе шега. Мъжът беше съвсем малко по-висок от
мен, но в случая не ставаше дума за ръста му. Онова, което не му достигаше като височина, бе компенсирано в широчина. Напомняше ми на професионален кечист или пък на
участник в състезание по бодибилдинг с напомпани огромни мускули.
Когато асансьорът най-сетне се добра безпрепятствено до десетия етаж, започна да
скърца заплашително. Накрая спря рязко с внезапно пружиниране, което ме изстреля
директно в обятията на малкия брат на Пол Буньо7. Този човек изглеждаше като огромна
стена и се държеше като гигантски пън. Окото му дори не мигна, когато полетях и се
ударих в него. Само изръмжа като добитък.
Големите врати се отвориха, Буньо дръпна решетките нагоре и ме поведе към нещо, което приличаше на склад. Гредите на тавана, както и тръбите, бяха открити и минаваха
над главата ми на около десет метра над бетонния под. Навсякъде се разхождаха хора, половината от които бяха голи.
В какво се бях забъркала?
Фотоапарати щракаха, рефлектори се движеха във всички посоки, докато стоях на
входа и се опитвах да разбера какво се случва. Буньо остави багажа ми до стената и ми
посочи един мъж, клекнал на земята с апарат, залепен за лицето.
- Господин Дюбоа - каза, обърна се и влезе обратно в асансьора, оставяйки ме сама да се
оправям, както знам.
- Човекът има дар слово - издишах въздуха, който бях задържала в дробовете си от
доста време. Не знаех какво да предприема. Дали да остана тук и да чакам някой да дойде
при мен, или да отида и да притесня човека, очевидно прекалено зает да прави снимки на
нещо, което не виждах съвсем добре.
Реших да се огледам и да поразуча новото си работно място. Помещението беше
огромно, отворено, но не представляваше дом. На стената в дясно видях стари
разнебитени прозорци, които според мен едва се държаха да не паднат. Някои бяха
открехнати отдолу, други бяха плътно затворени. Изглежда се отваряха с някаква
специална ръчка, което ми се стори много яко, ретро, чаровно. Навсякъде се разхождаха
голи или полуголи жени. Когато минаваха край мен, ме оглеждаха от главата до петите, после се местеха от едно бяло платно към друго. Тези платна впрочем бяха огромни.
Момичетата не позираха, не съвсем. Просто заставаха до платната и цял отряд от
асистенти дооправяше позите им - наместваха я лакът, я крак. После съответният
помощник се отдръпваше назад, щракваше снимка и процедурата започваше отначало.
Съвсем леки корекции в позата и нов фотос, което ми се стори много странно.
Тръгнах към друга част на помещението, където видях гола двойка, легнала върху едно
платно, което трябва да беше поне десет на десет. Един от асистентите се покатери на