стълба, към която имаше закрепена платформа, и оттам започна да излива синя боя върху
двамата. Методично и старателно, докато покрие всеки милиметър от телата им.
- Не мърдайте! - извика асистентът. - Ще се наложи да започнем всичко от начало и
господин Дюбоа няма да е никак доволен - добави той с напрежение в гласа.
Онези стояха неподвижно, притиснали голите си тела. Ръцете на жената бяха увити
около главата на мъжа, сякаш се канеше да го целуне. Едната му ръка беше върху задника
й, придържаше крака й на хълбока си, а другата бе положена на врата й. Боята се стичаше
по нозете им и цопваше на тежки капки върху бялото платно.
- Никакво движение - предупреди мъжът.
Бях толкова очарована от подготовката на сцената, че не усетих как някой се бе
приближил зад гърба ми, затова се сепнах, когато нечия ръка отметна косата от врата ми.
- Съвършенство! - прошепна мъжки глас в ухото ми и чифт устни се потопиха в сгъвката
между шията и рамото ми.
Направих крачка назад, за да избягам от непознатия, който ме докосваше най-
безцеремонно, но се ударих в нещо солидно зад гърба ми. Размърдах се, без да гледам къде
стъпвам, и преди да разбера какво става, ботушът ми се закачи за ръба на платното.
Политнах към стълбата, на която се бе качил нервният мъж с боята. И после настана пълен
хаос.
Онзи, който държеше кофата с боя, се заклати напред. Лепкавата течност полетя като
гъсто течно ветрило и после цопна върху платното и мушамата, постлана върху бетонния
под. Мъжът и жената явно бяха предусетили бедата. Той превъртя красивата дама с такава
скорост, сякаш бе изкарал курс по бойни изкуства към военните сили на Канада. Успя да
предпази и двамата от падащия асистент и от боята, която продължаваше да се лее. Спаси и
себе си, и нея от платформата, която заканително се клатеше и всеки миг щеше да се
сгромоляса върху тях.
Аз обаче нямах такъв късмет. Когато падах назад, токът ми промуши платното, а тялото
ми се изви в обратната посока. Глезенът ми се изкълчи. Беше толкова болезнено, че
изпищях, докато се приземявах в необичайно сложна поза - задник върху цици. Право в
синята боя върху платното.
- Исусе! - Мъжът, от когото се опитвах да избягам, нагази в боята, хвана ме под
мишниците и ме издърпа.
Златистокафявите му очи бяха хипнотизиращи. И разтревожени. Малките му бръчици
ми подсказаха, че е поне десет години по-голям от мен. Пясъчноруса коса, прибрана в кок
на тила, с нишки от старо злато, примесено с червеникаво. Изваяна челюст, плътни устни,
очертани от перфектно поддържани брада и мустаци. Никога не бях излизала с мъж с
брада, но застанала пред този тук, силните ръце на когото ме държаха здраво до коравото
му мускулесто тяло, не можех да си дам логично обяснение защо бях допуснала такъв
пропуск. Мъжът беше прелестен, толкова красив, че сърцето ти да спре. Директно те
убиваше с чара си. Приличаше на Бен Афлек, но много, много по-секси.
- Не исках да те изплаша. Видях те тук сама, а красотата ти надминава в пъти който и да
е от моделите ми. Просто трябваше да докосна с устни тази кожа. Ти си Миа, нали? - попита
с възхищение.
Карамеленият му поглед обходи чертите на лицето ми, а после и формите на тялото - от
косата до върховете на ботушите. Щях да изхвърля проклетите ботуши в първия удобен
момент, защото глезенът ми започваше с притеснителна скорост да се подува. Опитах да
опра наранения си крак в пода, но болката буквално ме разкъса, стрелвайки се нагоре по
крака. Извиках и се хванах за ръцете му, забивайки нокти в кожата му.
- Господи! Глезенът ти е зле.
- Вярно ли? - завъртях очи. Междувременно той вече ме бе грабнал от пода и ме носеше
на ръце като принцеса към един фотьойл с извити форми. Само че не беше точно фотьойл.
Имаше полегат гръб, като извивката започваше високо в горния край и свършваше ниско в
долния. Беше мебел, каквато човек би видял в старите романтични филми. Специално
сложена там, за да може царската особа, намираща се в беда, да припадне спокойно с ръка
на челото и тежка въздишка на устните, без да се строполява на пода.
Аз ли? Аз стисках зъби и бях готова да ухапя всеки, който се опита да докосне крака ми.
- Ще се обадя на лекар.
Един от асистентите в черно се бе приближил до мъжа, за когото вече бях загряла, че е
новият ми клиент, и заговори много бързо на френски:
- Non, се n’est pas necessaire.