таксата. Тези двадесет процента се оставят в брой в плик в стаята на момичето. Нищо от
това не минава през мен или през персонала на агенцията ми, понеже проституцията е
незаконна в Калифорния. - Мили докосна с показалец брадичката си. - Но моите момичета
трябва да получават повече за подобна екстра, не мислиш ли? - намигна ми тя. Аз кимнах
неубедително, без да имам никаква идея какво да си мисля по въпроса. - Ще ти правя
резервации за цял месец. Това е единственият начин да достигаш шестцифрено число за
тридесет дни. - Светлозелените й очи блестяха, грееха така силно - почти повярвах, че
всичко е много лесно, ако само мога да се отърва от предразсъдъците си. - Ще те
превозваме със самолет до мястото, където е клиентът. Ще си там, където той иска да
бъдеш, през този месец. Но аз не продавам секс. Ако спиш с тях, ще си бъде твое решение.
Макар че, ако видиш някои от мъжете в списъка ми с чакащи, ще се замислиш дали изобщо
си заслужава да се колебаеш, преди да скочиш в леглото. Да не говорим за допълнителното
заплащане. - Тя се засмя и се изправи. Мина зад стъкленото бюро, седна, пусна компютъра
и без повече приказки, приключи с мен.
Чувствах се като залепена за кожения стол. Не можех да мръдна. Как, по дяволите, щях
да накарам този план да проработи, как изобщо щях да го сторя? Тези мисли се въртяха в
главата ми като лешояди, кълвяха, ръфаха всички мои морални убеждения, всичко, в което
бях вярвала, сякаш то представляваше жива плячка, вече просната на земята, за да бъде
изядена.
- Ще го направя - чух се да прошепвам.
- Разбира се, че ще го направиш. - Тя ме погледна над монитора, устните й бяха опънати
в изкривена на една страна усмивка. - Нямаш никакъв друг вариант да спасиш баща си.
* * * *
Следващият ден се оказа водовъртеж от събития. Почувствах се като Сандра Бълок в
„Мис таен агент“. Търкаха ме, скубаха ме, кола маска навсякъде. И всичко беше болезнено.
Едва останах жива. Бях като игленик, в който всеки забиваше по някоя голяма игла.
Накрая насмалко да стоваря юмрука си в лицето на консултанта по красота, който Мили бе
наела да ме оправи. Това са нейни думи, не мои.
Но не мога да отрека, че мъките все пак дадоха резултат. Когато се погледнах в
огледалото, едва разпознах жената, която ме гледаше от там. Дългата ми черна коса бе по-
лъскава от всякога, перфектно падаше на меки вълни по раменете и гърба ми. Всеки
милиметър от кожата ми, където попадаше светлина, грееше с отразен блясък.
Нормалният тен, който бях придобила след седмици, прекарани под калифорнийското
слънце, сега лъщеше с меден оттенък и истински подчертаваше най-хубавото във
физиката ми, изкарваше го на преден план.
Роклята, която ми бяха избрали, беше с цвят на лавандула. Удобна. Копринена.
Полепваше съвършено по всяка извивка на тялото ми, постигайки желания ефект. Секси и
лъскава.
Изглеждах като черен ангел, когато фотографът ме сложи да седна на една студена
мраморна пейка. Местеше ме насам-натам. Не след дълго разбрах къде се крие номерът: сърдити нацупени устни и лишен от емоции поглед, вперен в нищото. Точно такава
трябваше да бъда сега. Напълно лишена от чувства.
Когато най-сетне свършихме и се преоблякох в ежедневните си дрехи - непременно
джинси и тясна тениска, тръгнах да видя Мили, или иначе казано госпожица Милан, в
офиса й.
- Кукличке, тези снимки са великолепни. Винаги съм знаела, че от теб ще излезе
страхотен модел. - Тя включи монитора си и аз минах зад бюрото да проверя какво толкова
гледа. Въздухът за секунди напусна гърдите ми, когато видях снимките, които ми бе
направил фотографът.
- Изумително! - За известно време изгубих дар слово. - Не мога да повярвам, че това съм
аз. - Клатех глава, докато на монитора се сменяха снимка след снимка. Вече бяха качени на
сайта на „Луксозен ескорт“. Ако не знаех, че именно аз съм тази там, че участвах във
въпросните фотоси, никога не бих повярвала, че мога да изглеждам така. Устните на леля
ми се обтегнаха от бавна усмивка.
- Ти си красива. - Настоятелният й поглед ме закова на място. - Толкова много
приличаш на...
- Както и да е. - Поклатих глава и допрях едното си бедро до бюрото й. Изобщо не ми се
слушаше колко приличам на майка си. - Какво следва? - попитах и скръстих ръце пред