- Свържи се с 3 В. Тя е лекар и е добра приятелка - отвърна мъжът и очите му се
стрелнаха към моите. - Всичко ще е наред, Миа - увери ме и докато говореше с този лек
акцент, може и да бях започнала да гукам като гургулица в любовен период. Освен това
мускулите между краката ми силно се свиха. Мъжете с акцент са смъртоносно секси. Но пък
знам ли, може да е било заради болката, която беснееше и изгаряше крака ми. Навярно тя
бе предизвикала това рязко притискане на бедрата. Да, почти сигурна бях, че е така.
След секунди към нас вече бягаше дребничка жена с нещо като лекарска чанта, но
доста старомодна. Тя се представи и ми помогна да събуя ботуша, без да притиска или
усуква крака ми. Въпросната може би беше някаква знахарка или се очакваше да извърши
чудеса с тая своя чанта.
Докато лекарката опипваше глезена ми, зад рамото ми се чу лек кикот. Погледнах мъжа,
който вече бях убедена, че е Алек Дюбоа, макар да не се бяхме запознали официално.
- Какво? - попитах.
- Чорапките ти. Очарователни са, ma jolie - завърши на френски, което звучеше ужасно
секси, но ме вбеси, защото не знаех какво ми казва. Можеше да е всичко - от псувня до
обида, - но така и нямаше да разбера.
Погледнах коледните си чорапки, а после и лекарката. Устните й леко се извиха в
усмивка, но тя запази професионалния тон, като продължи да преглежда крака ми. Ето, нея
например я харесвах, но тоя мъж, който щракаше с фотоапарат и ми говореше на френски?
Не, никак не бях сигурна.
- Е, не е счупен. Изкълчен е. Ще го превържа, но трябва да го пазиш, да не стъпваш на
него. След две седмици всичко ще е наред. Кракът трябва да почива, да му правиш
компреси с лед, да го вдигаш високо над нивото на сърцето. Предлагам ти да си вземеш
патерици.
Отчаяна, отпуснах рамене. Мразех патерици. Всеки нормален човек мрази патерици. Те
са кофти нещо. Лошо, много лошо. Не бях никак развълнувана да ходя с ожулена под
мишниците кожа заради някакви подпиралки в добавка към прецакания ми глезен.
Особено в началото на новата ми работа. Дали нямаше да поиска да му върнат парите за
куцата покупка? Изпаднах в паника, като се сетих за баща си. Ами ако не успеех да платя
следващата вноска? Ако този с френския тука не ме искаше такава повредена?
- Ще се грижа за теб, ma jolie. Не желая да се притесняваш за нищо - каза Алек и седна до
мен. Плъзна ръка през кръста ми и ме притисна до себе си, сякаш ме познаваше от години,
а не от няколко минути. Определено имаше проблем с това да не пристъпва в личното
пространство на другите хора - завладяваше го както намери за добре.
Въпреки всичко усещането беше приятно и страхът, че може да ме отпрати обратно, се
стопи.
- Retoumez au travail! - Инструкциите му бяха придружени с ръкомахане. После ме
вдигна на ръце сякаш бях перце.
- Какво означава това? И къде отиваме? - стисках раменете му, докато ме носеше към
асансьора, за да не падна пак.
- Водя те у дома, за да си починеш. Вероятно си уморена след полета. А и сега, с този
глезен, трябва да легнеш. - Гледаше ме мило и загрижено. - А преди това казах на екипа си
да се захващат за работа. - Сега акцентът му беше по-силен. Очевидно живееше в Щатите от
доста време. Английският му беше перфектен.
Изсумтях, но не го пуснах.
- Всичко е толкова странно. Съжалявам за картината и за хаоса. За това, че си прецаках
крака, а се очакваше да съм величествена в качеството си на твоя муза.
- О, ти си най spectaculaire от всички, имаш най-фините черти. Двете половини на
лицето ти са огледални отражения - каза, сякаш съобщаваше някаква новина, значима за
цялото човечество. Само аз продължавах да не разбирам. Поклатих глава:
- Какво означава огледални отражения?
Един от облечените в черно мъже, принадлежащ към свитата на Алек, ни последва в
асансьора. Носеше единствения ми куфар и натисна копчето за дванадесетия етаж, което
беше и последното на таблото. Алек не ми отговори. Просто продължи да ме държи в
ръцете си. Сетне излязохме от асансьора и се озовахме в същото като предишното хале.
Това тук беше точно толкова голямо като другото долу, но имаше кухня, нещо като
всекидневна и две стълбища, за които предположих, че водят към спалните помещения.
Нямаше стени, ако не броим един ъгъл с врата. Ако бях от хората, които обичат да се
обзалагат, а на мен определено не ми бе непознато, понеже баща ми ме бе научил на