тъжно изображение на момиче, което е изгубило нещо много ценно. Нещо красиво.
Без да попитам дали сме свършили, или не, дали е получил от мен това, което му
трябваше, сложих сутиена и тениската си, опрях се на патериците и заподскачах към
изхода. Бетонните ограждения около сърцето ми едва се държаха да не рухнат, всеки миг,
всичко градено с годините, което имаше за цел да пази това сърце, щеше да се сгромоляса.
Още един удар и всичко щеше да изпопада на земята, превръщайки се в купчина боклук.
- Миа! - извика Алек, но аз не спрях, само му махнах за довиждане, без да се обръщам.
Беше късно, денят бе много дълъг. Не можеше да ме вини, че имам нужда от почивка.
Докуцуках до апартамента, отидох в кухнята и намерих отворена бутилка вино. Грабнах
чаша, сипах си значително количество от тъмночервената течност и отпих голяма глътка.
Едва тогава позволих на сълзите да се търкулнат.
И точно тогава Алек се върна. Застана до мен, взе си чаша, наля си, облегна се на плота и
ме огледа, докато се опитвах да си възвърна душевното равновесие и да се преструвам, че
не съм ревала досега като бебе.
- Защо не се обичаш? - И тези думи удариха стената около сърцето ми като чук, който
бавно се отдалечи, а там където се бе стоварил, остана да зее огромна дупка.
ГЛАВА ЧЕТИРИ
- Обичам се. - Думите се изляха като киселина върху гола плът. Погледът на Алек остана
върху мен. Сипах си втора чаша и се облегнах на кухненския плот.
- Дали наистина е така? Можеше и да успееш да ме заблудиш - отвърна той с престорена
шеговитост и пак отпи от виното си.
- Смяташ, че ме познаваш? След три дни? - Зъбите ми скърцаха здраво, веждите ми бяха
събрани недоволно. Той стисна устни и обърна лице към мен. Този поглед казваше всичко.
Гняв, инат, но и нещо друго.
- Мисля, че те познавам по-добре, отколкото самата ти си наясно със себе си. Или поне
знам повече, отколкото би признала пред теб самата. - Доближи се до мен и сложи длан на
бузата ми. Избутах ръката му и отскочих назад, но внимавах да не нараня болния си крак.
- Моля? Само защото си „човек на изкуството“, си въобразяваш, че имаш някакви
специални способности да виждаш какво се таи в душите на хората? Ако е така, смятам да
те уверя, че магията ти е поизветряла, французино, защото последният човек, до когото
искам да съм сега, си ти. - Ударих чашата в плота и виното се разля. - Мамка му! -
Заподскачах наоколо да взема кухненското руло, за да подсуша, като в беса си награбих
прекалено голямо количество хартия предвид няколкото капки вино по плота.
- Остави на мен - Алек се опита да издърпа рулото от ръката ми, но аз пак го избутах.
- Нямай грижа. Цял живот чистя лайната след всекиго. Мога да се справя сама с малко
разлято вино! - Подсмръкнах, едва сдържайки проклетите емоции, които се мъдреха
тихичко под повърхността, готови всеки момент да излязат на свобода. Нямаше начин да
позволя сама на себе си да се пречупя сега. Нямаше да допусна да ме види слаба и
безполезна.
Той се отдръпна с вдигнати нагоре длани.
- Добре, добре. Je suis desole. Съжалявам - повтори на английски.
Знаех, че се държа като кучка. Та той не беше виновен. Не бе направил нищо лошо, не
ме бе предизвикал да се държа с него така.
Когато избърсах пода и плота, ми подаде нова бутилка вино. Сипах си сама.
- Говори с мен, ma jolie. Аз съм тук, искам да съм тук заради теб - изрече меко.
Улових погледа му и знаех, че казва истината. В тона му нямаше съжаление, нито
състрадание. Само загриженост.
- Съжалявам, Алек. Просто снимките днес... когато ми заръча да си мисля за щастливи
времена. Сетих се за нещо страхотно, за най-хубавия ден от живота ми. Само че този спомен
бе смазан от друг, който, уви, е ужасно болезнен. Касае се за период от миналото ми, което
все още не съм преодоляла и забравила. Не си виновен ти. Това е.
Наклоних се напред, облегнах се върху него и сложих глава на топлите му гърди.
Вдишах свежия аромат на дървесина. Той ме притисна силно, обви ме с двете си ръце.
Едната му длан ме галеше по гърба, успокояваше ме, както може да го направи само мъж с
неговите размери.
- Разбирам, че си прекарала голяма част от живота си да се грижиш за другите, oui? -
Вместо да отговоря, поклатих глава, свряла се в гърдите му, без да вдигам поглед - не исках
да надниквам в очите му. Той си пое дълбоко дъх и ме стисна още по-силно. - Затова сега е
време да се погрижиш за себе си, ma jolie, oui? - Пак кимнах, скрита в безопасност в