прегръдката му. - Ще ти помогна. Този проект „Любов върху платно“ ще ти бъде отдушник.
Заедно - и в очите на този, който гледа, - ще ти подсигурим онова необходимо ти сигурно
местенце и чрез изкуството ще ти покажа колко си съвършена.
Той ме издърпа назад за раменете. Вдигна ръка и избърса сълзите ми. Дори не бях
осъзнала, че плача. Взрях се в красивите му очи. Бяха така спокойни, тихи, с жълтеникави и
топли кафяви точици, завъртели се във весела спирала. Не можех, не исках да откъсна
поглед.
- Това ще е най-добрата ми творба. Чрез нея ще намериш онези мир и спокойствие, които ще ти дадат тласък да продължиш напред.
Усмихна се, приведе се към мен и най-накрая ме целуна така, както копнеех да го стори
от мига, в който го видях за пръв път. Дълбоко, продължително. Формата на устните му
сякаш се бе изляла по моите. Алек се притисна към мен, прикова ме към плота и ме
заключи между ръцете си, поставени от двете страни на тялото ми. Дланите ми се вдигнаха
нагоре и се плъзнаха от корема му надолу. Усещах го. Извивките на формите му, вдлъбнатинките между тях - това бяха пътища, които исках да измина. С език. Твърди
мускули под меката материя на тениската му.
Когато дланите ми стигнаха до шията му, пръстите ми с благодарност и нетърпение се
заровиха в копринената му коса. Той я бе пуснал по някое време и сега наистина не можех
да съм по-щастлива. Алек леко ме наклони назад, за да има по-голям достъп. Ръцете му си
играеха с тялото ми. И неговото разбиране за игра определено ми харесваше. Гладеше ме
така, сякаш ме рисуваше. На места пръстите му като деликатна четка извършаваха меки,
нежни докосвания, после пък ставаха силни и уверени. Копнеех да усетя ръцете му
навсякъде, без дрехите да ми пречат.
Кракът ми започваше болезнено да пулсира, защото се опитвах да се опра на пръстите
си, та да стигна по-високо, да се пристисна в тялото му по-плътно. Отдръпнах се рязко
назад, раздразнена от болката. Устните му се откъснаха от моите.
- Какво има? - попита. Дишаше тежко, дъхът му се блъскаше в лицето ми. В очите му
видях загриженост, но аз сложих длани на бузите му и погалих с палец влажните му устни.
- Кракът ми... боли. Трябва да... легна. Спалнята? - отвърнах, точно толкова задъхана и
подвластна на магията на целувката ни, колкото беше и той. Алек се усмихна широко, сложи длан върху задника ми и ме вдигна нагоре, а аз веднага увих крак около кръста му,
усещайки топлата кожа.
- За мен ще бъде удоволствие, ma jolie.
Отнесе ме до стълбището и бавно започна да се изкачва. Държеше ме, сякаш бях
скъпоценна вещ, която се страхуваше да не изпусне. При всяка стъпка целуваше шията ми.
Когато успяхме да стигнем до леглото, той опря коляно върху матрака и нежно ме сложи
да легна. Мисълта за силното му тяло над моето ме изстреля, захвърляйки ме в спиралата
на копнежа. Спирала, която водеше само нагоре.
В мига, в който усетих спалнята под гърба си, ръцете ми се мушнаха под тениската му,
за да се докопам до кожата му. Пръстите ми трепереха. С едно рязко движение успях да я
издърпам нагоре, а той я изхлузи през главата си и я метна встрани. После разкопча
няколкото копчета на джинсите си и ги остави да зеят отворени. Видях голата кожа, няколко светли косъмчета и част от пениса му.
Изумително.
- Командо9? - усмихнах се широко. Веждите му се събраха в недоумение и той някак се
сви назад.
- Quoi? - попита и веднага поклати глава. - Какво?
Сложих длани върху кръста му и после ги мушнах под джинсите, за да усетя и да стисна
голия му задник. Той простена и размърда таза си.
- Не носиш бельо.
Езикът му се плъзна по долната устна, за да я навлажни, а аз гледах сякаш в нея се
криеха отговорите на всички мистерии на вселената.
- Да, не нося le caleçon . Неудобно е и няма никаква полза от него. Пречи ми да стигна по-
бързо до това, което искам. Например до теб.
Подир което обкрачи тялото ми, устните му се спуснаха по шията ми. Беше хубаво, много хубаво. Обгърна гърдите ми над тениската и след това измести опората на тялото
си, за да я съблече доста сръчно и бързо, така както се справи и с предната закопчалка на
сутиена ми. Пръстите му вече рисуваха формички по голия ми бюст. Затворих очи и се
оставих да ме докосва по този начин. По неговия начин. Никой никога не ме бе докосвал
така. Сякаш бях божество, сякаш бях най-специалното творение, сякаш тялото ми бе