втвърди и аз се прехвърлих на другото. Пръстите му се забиха в бедрата ми. Изправих се,
отметнах коса назад и дълго го яздих. Силно. Свивах мускулите си около пениса му. Давах
му всичко, което имах. Той говореше бързо. На френски. Не разбирах нищо. После се
изправи до седнало положение, опрял гръб в таблата на леглото, наклони тялото ми назад
и буквално ме плъзна по пениса си. Думите, произнасяни на френски, започнаха отново да
се леят, а аз гледах как влиза в мен пак и пак. Колкото и да ми се искаше сега той да е на
преден план, не можех да спра свиващия се на топка оргазъм. Усещах тялото си като
усукана змия. Алек се приведе напред и захапа едното ми зърно, после другото. Вече не
издържах. И тогава главата му се удари в таблата на леглото, а аз се хванах за горната й
част, за да запазя равновесие. Това изстреля и двама ни нагоре, въргаляхме се в море от
сладост. Единственият звук, който се чуваше, беше тежкото ни забързано дишане,
виковете ни, които се сливаха, докато получавахме облекчение. Мускулите ми се сключиха
около пениса му, за който съвсем доскоро не си мислех нищо кой знае колко обещаващо.
Или поне не допусках, че е възможно толкова много да ми хареса.
Алек не ме пусна, докато не отзвуча и последният трепет на задоволените ни тела.
Притискаше ме до себе си. Останахме така, аз седнала върху него, разпъната върху пениса
му, ръцете ми стиснали таблата на леглото. Дланите му се плъзгаха нежно по гърба, ръцете,
по бедрата ми. Сякаш искаше да се увери, че наистина съм там, че ме има.
Не разбирах.
Когато оргазмът те изстреля, когато те накара да напуснеш орбитата и собствените си
измерения, когато удоволствието е дотолкова нечовешко, тогава имаш нужда от нещо
успокоително, от някакво несекващо докосване, което да те върне обратно.
Малко по малко сърдечният ни ритъм започваше да се нормализира. Плъзнах ръце към
гърба му и го притиснах силно. Той също не ме пускаше. Галеше ме и ме целуваше, докъдето успееше да стигне с устни. Беше хубаво, много хубаво и за да съм честна, ще кажа, че ми напомни за Уес. Сладкия, красив и толкова земен Уес. Мъжът... единственият мъж, в
когото бях сигурна, че мога истински да се влюбя. Поех си дълбоко дъх и преглътнах
сълзите. Не, не му изневерявах. Аз. Не. Му. Изневерявах. Но колкото и да си го повтарях, не
можех да се отърва от усещането за вина, което бе надвиснало над главата ми като острие
на нож.
- Какво има? - попита Алек и ме избута внимателно назад, за да види очите ми.
Поклатих глава. Това не бяха неща, които имах намерение да споделям с него или с
когото и да било.
- Просто си поемам дъх - целунах носа му и после прокарах своя по неговия. - Трябва да
се почистим и да се погрижим за... - Погледнах надолу. И той стори същото.
- Да, презерватива, да. Налага се да се оправя с това.
Той ме повдигна леко, стана, махна презерватива, завърза горната част, уви го в
салфетка и го сложи в кофата за боклук. Бях сигурна, че последното нещо, което му се
правеше сега, бе да слиза по стълбите, но аз наистина трябваше да ида до банята.
Изтърколих се по гръб и изпъшках раздразнена.
- Какво не е наред?
- Отивам да пишкам - промърморих и Алек се засмя. Преди да отворя уста и да кажа
каквото и да е, вече ме бе вдигнал от леглото и ме носеше към банята. Когато стигнахме
пред вратата, леко ме пусна да стъпя и се отдалечи.
- Ще направя нещо за хапване, oui?
- Oui - отговорих и той прихна да се смее, след което затвори вратата.
Погрижих се за себе си доста бързо. Грабнах хавлиения халат, който висеше в банята.
Цветът му беше много наситено бургундско. Божествена мекота обви тялото ми. Не исках
да изляза от банята напълно гола.
Заподскачах на един крак към кухнята. Видях го да носи табла с храна, а в другата ръка
държеше две чаши вино. Той все още беше напълно гол, така че можех само да се
възхищавам на гледката. Татуировката му се плъзгаше като змия при всяко движение на
мускулите му, а това ми напомни колко силно желаех да я обходя... с език.
- Un moment - каза и се качи бегом до горния етаж. Преди да разбера какво се случва,
вече тичаше надолу по стълбите, а пенисът му се вееше на свобода. Засмях се.
- Какво? - попита, докато се приближаваше към мен. Очарователната му усмивка
правеше лицето му още по-красиво. Когато беше щастлив, Алек бе просто един
дружелюбен и мил французин, а не онзи напрегнат художник с подчертано особен нрав.