таза ми. Огромната му ерекция нежно потърка навлажняващата се кожа между краката ми.
Поех си дълбоко дъх, за да не позволя на възбудата да стигне до съзнанието ми. Не се
получи. Той ме целуна нежно.
- Нека се опитам да ти обясня, oui?
- Да, моля.
- Французите правят любов. Аз правя любов. Трябва да имам някакви чувства към теб, за
да мога истински да те любя, oui?
- Oui - повторих.
В това вече имаше логика. Една част от нас се влюбва с бясна скорост, а другата част ни
кара да се чувстваме сякаш сме в безизходица и да се дърпаме. Какъв е смисълът?
Всъщност ето защо ми беше толкова трудно да напусна Уес. Колкото и да не исках да го
призная пред себе си, аз имах чувства към него. А сега този французин тук държи да съм
емоционално свързана с него. Нещо повече - трябвало да се влюбя в него, а аз не смятах да
допускам това да се случи. Той продължи да говори:
- Ето защо трябва поне малко да те обичам, за да искам да бъда с теб така, както сме
сега. И въпреки това, мога да те обичам и да те пусна на свобода. Но ти винаги ще носиш
любовта ми към теб със себе си, където и да отидеш. Винаги. Тази частичка от моята любов
е твоя до края на живота ти.
Трябва да призная, че звучеше много красиво. Начинът, по който говореше за секса и
правенето на любов, за онова, което остава в жената завинаги, за връзките, които е имал с
всяка една от тях.
- Значи ще се обичаме вечно, но без да се обвързваме като семейна двойка или като
гаджета? - опитах се да проумея дали съм схванала добре.
- Oui. Точно така, ma jolie! Правилно ме разбра. Моята преданост към теб се изразява в
това да те обичам през времето, което ни е дадено. И тази любов ще остане с теб. А аз ще
взема твоята любов с мен. И тогава ние ще знаем, докато сме живи, че миговете ни заедно
са се градили върху солидна основа, включваща доверие, обич и приятелство. - Той млъкна
и ме целуна нежно. - Нищо друго не е нужно на човек в този живот.
Очите ми се замъглиха и една сълза се спусна по бузата ми, сякаш провокирана от
истинността на казаното от него. Алек я избърса.
- Мога ли да те обичам сега? - Думите му бяха простички, но се забиха право в целта и
там си и останаха.
- Да, Алек. Искам да ме обичаш сега. Много искам - отвърнах, въпреки буцата заседнала
в гърлото ми.
И точно това направи - обича ме цялата нощ. Или поне докато не грохнах, припаднала
от изтощение. Тъкмо от това имах нужда, за да преживея всичко, през което преминах, докато говорехме, както и за да потисна чувството си за вина към Уес.
С Алек се бяхме споразумели да се обичаме като приятели, да се отнасяме един към друг
с уважение. Щяхме да се наслаждаваме на телата си, на душите си, на мислите си, но само в
рамките на отреденото ни време. И когато всичко свърши... е, тогава всичко свършваше. И
след това щяхме да продължим да се обичаме и да сме блажени с една любов, която щеше
да е само наша, която щяхме да пазим в кутийка при спомените си и щяхме да отваряме
винаги когато ни се прииска да я преживеем отново. И в това имаше нещо по болезнен
начин съвършено. Точно този беше мигът, когато реших, че няма да се пазя да не би да се
обвържа емоционално с поредния клиент. Щях да си позволя да изпитвам чувства според
своите представи. А не според онази клетва „Ще те обичам винаги и завинаги“. „Завинаги“
бе нещо свещено, нещо, което щеше да се появи, когато му дойде времето с правилния
човек.
Пак се замислих за Уес. Толкова ми липсваше. А и ситуацията с Алек ми даваше
възможност да погледна по нов начин на връзката ми с него. Ясно видях как бях прекарала
целия месец в опити да не го обикна, как бях бранила себе си и сърцето си, да не би
случайно някога да изпитам подобни чувства. И да, не проработи. Защото аз обичах Уес.
Според своите правила. И вярвах, че и той ме обича. Само че не бях сигурна дали връзката
ми с него няма да се окаже онова „завинаги“. Онази любов, която няма краен срок на
годност.
Тази мисъл затвърди убеждението ми, че бях взела правилното решение, когато го
напуснах. Ние бяхме честни и откровени, загрижени един за друг. Ако е било писано да е
любов завинаги, имахме предостатъчно време да изградим бъдещето си. Дотогава щях да
се наслаждавам на французина и на всички изживявания, които ме очакваха тук, а и през
цялата година, в рамките на която щях да се реализирам като луксозна придружителка.
* * * *
На следващия ден слязох в ателието и там заварих същата тишина. Започнах да