забелязвам някаква система в работата на Алек. Един ден правеше снимки, а на следващия,
докато рисуваше, освобождаваше хората си, за да твори сам.
Докато вървях, из празното хале се носеше призрачно красива музика. Успокоителният,
омайващ женски глас и отчетливите звуци на пианото се удряха в стените и отекваха.
Омагьосващите думи на песента се вплитаха в мелодията, излизаща изпод клавишите.
Гласът й беше като шепот и въпреки това звучеше като песен. Песен през шепота. Беше
силно, смазващо красиво. И след това към пианото и гласа се включиха цигулките.
Затворих очи, за да проникне музиката в душата ми. Исках да запомня този миг такъв, какъвто беше. Грация, богата палитра от чувства, всичко, от което имах нужда.
Щрак!
Отворих изненадана очи. Алек стоеше пред мен с апарата в ръка.
- Не се стърпях. Беше толкова прелестна, потопена в светлината на грацията. Трябваше
да го уловя.
Наклоних глава настрани и се усмихнах.
- Успя ли да запечаташ това, което искаше? - попитах леко саркастично.
- А ти? - размърда палаво вежди.
Този французин! Винаги се опитваше да ме наддума. Поех си дъх и огледах
помещението. Реших да приключа разговора дотук.
- Хайде, имаме толкова много работа! - Алек се завъртя на пети и закрачи към нашето
място.
Аз заподскачах след него и заех позиция, но когато видях образа си, спрях да дишам.
Сега беше творил върху широкото платно. Едната половина представляваше снимката ми,
беше като живопис върху коприна, а другата... другата я рисуваше. Трябва да бе слязъл
веднага, след като съм заспала, изтощена след поредния тур „правене на любов“.
- Как...? - не успях да кажа нищо повече, вперила поглед в себе си... но на платното.
Моето Аз бе изправено лице в лице със снимката, която направи предния ден - ръката ми
издадена напред, челото ми близо до рисуваната част, само че сега бе изобразил как
ръката ми докосва сърцето на заснетата част. Начинът, по който смесваше фотография и
рисуване, беше уникален. Никога през живота си не бях ставала свидетел как се ражда
едно творение. Никога не бях виждала нищо подобно. Може би именно затова беше
световноизвестен и хората плащаха нечувани суми за произведенията му.
И аз бях част от всичко това. Голяма част. Аз бях неговата муза.
- Не се нуждая от много сън. Бях вдъхновен от тялото ти и трябваше да го нарисувам.
- Искаш да кажеш, че си бил така вдъхновен от секса, че е трябвало да слезеш да
нарисуваш това?
- Oui. Твоето голо тяло. Да правя любов с теб, това ми даде силата и енергията, от които
се нуждаех, за да създам този красив образ, който целият свят ще види. Сега разбираш, oui?
Загледах се в черно-белия образ. Едва загатнати голи гърди. Долавях и щастието във
формите си, когато единият ми образ докосваше тъжното сърце на този, сниман преди ден.
Сякаш моето щастливо се опитваше да успокои тъжното ми аз. Тръпки ме полазиха по
гръбнака и ръцете.
Той пак напълни една купа с боя и тръгна към мен с четка в ръка. Докато мажеше
устните ми, аз не можех да спра да се възхищавам на творбата пред мен. Бях като закована, като пленница, сякаш картината беше ръка с остри нокти и стискаше силно сърцето ми. То
пулсираше бясно, а от очите ми закапаха сълзи.
Музиката в ателието се смени. Звуците сега бяха високи, помитаха в тъгата си, политаха
нагоре и после рязко се спускаха надолу. Тромбони и тромпети гърмяха във въздуха. Алек
ме стисна за ръката, обви ме в прегръдката си, вдигна ме и ме занесе до картината. Този
път не трябваше да целувам устните на изображението.
- Целуни тук - каза и посочи ръката върху сърцето на втория образ.
Наведох се напред и целунах платното. Върху нарисуваната ръка грейна перфектен
отпечатък от целувка. Алек сложи още боя и ме накара да целуна лакътя. Изпълних. Още
боя. Рамото. Още боя. Средата на гърба. И така слагаше боя и ме инструктираше да целувам
различни места от тялото си на платното. И правехме само това, докато цялото платно не
се покри с червени отпечатъци от устни.
Беше странно. Без да отнема от красотата на произведението му, добавяше един съвсем
нов елемент. Отпечатъците от целувките бяха така ярки на фона на черно-бялата
фотография на платното и на рисунката. Когато свърши, той бавно и прецизно изтри
боята от устните ми с бебешки мокри кърпички, стараеше се да не остане никаква следа.