разхождам, да карам сърф. Но това, което ми липсваше най-много, ако не броим
семейството ми, беше Уес. Не ме разбирай грешно - Алек беше изумителен мъж почти във
всяко отношение. Макар че с него всичко беше лесно, разбирахме се идеално, радвахме се
на леко и ведро приятелство, но реално извън чукането - той беше като торнадо в
спалнята - и работата ни помежду ни нямаше нищо друго. Той го наричаше „правене на
любов", но за мен си беше чукане. Обичах да се чукам с него, макар че никога не му го казах.
Но, предполагам, можеше и да е по-зле. Например да ме развежда из разни музеи и да ме
показва наляво-надясно, докато разглеждаме някакви картини на други художници.
Този ден трябваше да сляза в ателието чак вечерта. Това беше новост. Обикновено
искаше да съм там в мига, в който отворя очи. Проблемът беше, че когато оставах сама, всъщност не бях истински сама, а мислех за нещата в реалния си живот, за всичко, което ми
липсваше. Баща ми, който още беше в кома, бе преместен в друга клиника, където за него
се грижеше държавата. Жин каза, че мястото ставало, но не било нищо особено. Добави, че
с Мади ходели през седмица, четели му, опитвали се да му правят компания. Изпрати ми
негова снимка как лежи в леглото. Синините и раните по лицето му бяха изчезнали, но по-
голямата част от тялото му беше все още в гипс. Докато гледах татко на екрана на
телефона, ми се струваше, че спи, а не че се бори за живота си. Лекарите не знаеха какви ще
са умственото и психическото му състояние, ако излезе от комата. Когато излезе, напомних си. Няма нужда да предизвиквам негативни вибрации във вселената. Макар че не
вярвам в такива глупости, все пак, ако се окаже, че съществува доза истина, не искам аз да
съм тази, която ще се подиграва със сила, много по-могъща от мен.
Минах през списъка с контактите си и натиснах номера на Мади. Бе изтекла почти
седмица, откакто говорих с нея. Сестра ми ми липсваше.
- Здрасти - напевният чуруликащ глас на Мади звънна в слушалката. Веселието в тона й
веднага накара обръчите около сърцето ми да поразхлабят малко хватката си.
- Привет, Мади. Как си? - попитах и дочух как шумоли с някакви листа и затваря
някакъв цип.
- Знаеш как е. Подготвям се за час.
- По какво?
- Съдебна медицина.
Избутах косата от лицето си и притиснах одеялото към тялото си.
- Това не е ли наука за мъртвите хора?
- Технически погледнато, да - въздъхна тя и аз пак долових как прелиства нещо. -
Определя се причината за смъртта чрез преглед на трупа. Аутопсията се извършва от
медицинско лице, обикновено в помощ на криминално дело или заради престъпление, или
в някои други случаи, ако се налага... - Тя продължи да говори, но аз вече не внимавах за
детайлите, след като изрече фразата „преглед на труп“.
- Ще правиш дисекция на мъртъв човек? - не успях да прикрия шока в гласа си.
Кой би искал да се занимава с такова нещо по собствена воля? Да, знаех, че има хора,
които вършат това и помагат при разследването на убийства. Но честно? Моята малка
сестра да реже трупове? Космите на ръцете ми настръхнаха.
- Нарича се дисекция на кадавър и е част от обучението ми. Всеки трябва да вземе
изпитите си по определен брой предмети и аз избрах този. Наистина е интересно. Няма да
повярваш на какви неща са способни хората.
О, сестра ми със сигурност би се изненадала, че знам това много добре.
- Наясно съм какво правят психопатите, но не искам малката ми сестра да има
съприкосновение с такива работи. Ти си златното ми бебе и не желая по теб да полепва
мръсотията, която е присъща на отрепките, плъзнали по целия свят.
- Мамо Миа, не можеш да ме защитаваш и да ме предпазваш цял живот. На деветнадесет
съм. Освен това ти си само пет години по-голяма от мен.
- Не си ми казвала досега, че не се нуждаеш от грижите ми - изстрелях в отговор. От нея
се отрони толкова продължителна и тежка въздишка, че почти усетих как товарът отново
ляга върху гърдите ми.
- Миа, все още не знам с каква наука ще се занимавам...
- С такава, която лекува рак и помага на жени като мен да останат слаби цял живот! А не
с наука, свързана със смърт.
Усещах, че нервите ми се изопват и трудно сдържам гнева си. Не исках Мади
доброволно да застане в епицентъра на този свят, където владеят грозното и противното.
И без друго детството ни не беше съвсем нормално. Затова аз си скъсах задника, та да
успея да й покажа светлина, да й я дам възможно най-вдъхновяваща и ярка, толкова ярка,