гърлото ми се бе свило, и започнах да броя секундите с надежда, че Алек ще направи
снимките бързо и всичко това ще приключи възможно най-скоро. Той обаче се спусна
надолу по стълбата.
- Не се получава. Pas bon. Не е добре. - Притискаше длани към слепоочията си и крачеше
напред-назад. - Две красиви тела увити едно в друго, това би трябвало да е magnifique, oui?
Говореше си сам, а аз се отдръпнах, скръстих ръце пред гърдите си и зачаках. Очите на
Алек се спряха на мен. Ейдън докосна рамото ми, но в мига, в който го направи, лицето ми
се сгърчи в неприятна гримаса. Погледът на Алек улови мига. Той виждаше всичко.
- Ейдън, можеш да си тръгваш - каза и му подаде хавлията.
- А какво ще стане със снимките? Парите ми трябват - отвърна момчето и тревожно
захапа устната си.
- Ще ти се плати. Ти се справи добре. Моята визия е доста специфична. Първата картина
ще бъде нарисувана.
Очите на Ейдън грейнаха.
- Наистина ли?
Алек се усмихна насърчително и го потупа по рамото.
- Наистина. Сега върви. Трябва да поработя с моята муза.
Ейдън тръгна към банята да се преоблече. Алек ми подаде собствената си хавлия, което
ме накара да се усмихна широко. Навлякох я и седнах на платното с подвити под дупето
крака. Той дойде и се настани до мен.
- Тази сесия не ти ли хареса? - Как отгатна, Шерлок? Мълчах и чаках сам да си направи
заключението. - Тези снимки ми трябват. Така че... имам идея.
- Добре. - Гласът ми беше тих и срамежлив, бях изплашена, че не е доволен от
представянето ми. Той плъзна ръка по бузата ми и се взря напрегнато в очите ми.
- Аз ще бъда твоето вдъхновение за тези снимки - изрече.
ГЛАВА СЕДЕМ
- Ти? Моя муза? Как става това?
Чух как Ейдън се движи в другата част на ателието, как влиза в асансьора и затръшва
металните врати. Алек скочи на крака и издърпа през глава тениската си с дълъг ръкав.
Ярката светлина в помещението заля гърдите му. После рязко разкопча колана на
джинсите си и бързо ги свали надолу. Отново не носеше бельо. Облизах устни, стиснах таза
му и плъзнах поглед по красивото му тяло.
- Ще позираш с мен. Ще използвам това - обясни и показа безжично дистанционно.
Беше цилиндрично. Забелязах на него един червен бутон. Не знам защо, но всичко това ми
напомняше на екшън, в който лошият има прикрепена към гърдите си бомба, за да я
взриви с червеното копче, когато му дойде времето. Алек натисна копчето и камерата
изщрака. - Ето как ще направя снимките с теб. Само така, с мен, ще бъде истинска любов
върху платно.
Ето, тази концепция вече ми се стори наистина богата на възможности. Усмихнах се
палаво, плъзнах ръце отстрани по тялото му, наведох се напред и целунах връхчето на
пениса му. Той обви с длан бузата ми, докато аз му засвидетелствах дълбоката си
благодарност за прекрасната идея. Облизах го по цялата дължина и се отдръпнах леко
назад.
- He беше нужно да го правиш, знаеш нали?
- Да, трябваше да го направя, mа jolie. Не се чувстваше удобно. Една бръчка в израз на
недоволство върху красивото ти лице е за мен вече прекалено много. Поначало знаех, че
концепцията е трудна за изпълнение, но когато видях как реагира на допира му... и да, наясно съм, че се съгласи само и единствено заради мен... nоn, се n'tait pas bon, не става
така. Трябваше да се досетя. В рамките на всичкото това време ти си се посветила
единствено на мен. Което означава, че не се оглеждаш за варианти да си паднеш по някой
непознат. Истинската любов, такава, каквато я искам върху платното си, трябва да е
автентична и да се дава не насила, а с радост.
Преместих се напред и го засмуках. С това исках да му покажа колко много означават
думите му за мен. Той ценеше чувствата ми, искаше да ми бъде комфортно и си даваше
сметка, че не съм момиче, което би легнало с всекиго само заради едното забавление. През
този месец аз бях само негова. Бяхме се разбрали за това и той гледаше на договорката ни
сериозно.
Алек се размърда и се облегна. Главата му бе силно отметната назад, когато го вкарах
възможно най-дълбоко в гърлото си. Камерата щракна. Знаех, че бе уловил този толкова
интимен миг между нас и това ме възбуди още по вече. Исках да ме чука, сега, веднага, тук.
Той продължи да обладава устата ми, но след малко рязко се отдръпна назад.
- Устата ти... прекалено е хубаво... Уви, имам нужда от снимка, на която да бъдем
запечатани в самия акт на любовта.