Выбрать главу

на ръце и да се огледам наоколо. Алек беше в другия край на помещението. По джинси и...

нищо друго. Хм! Апетитно. Мускулите на гърба му се свиваха и после плавно се обтягаха

при всяко движение на четката. Не знам колко време бях спала, но трябва да е било доста,

понеже бе успял да свърши по-голямата част от работата по картината на Ейдън. Една от

онези, където ръката му беше около пениса, челюстите здраво стиснати, цялото тяло

приведено напред, а главата силно отметната назад.

Мушнах се в едната от хавлиите и опитах да стъпя на глезена си. Не беше зле. Бавно

тръгнах към Алек, но се постарах да не усети присъствието ми. Нямаше и как да ме чуе, защото музиката стапяше звуците от стъпките ми. А и той беше напълно изгубен в

собствения си свят. Тихо седнах на стола на около седем метра от него и се загледах. Беше

изключително внимателен и критичен към всеки детайл, свързан с изкуството.

Движенията на четката му бяха перфектни. Беше истинска магия да наблюдаваш.

Рисуваше бързо, но с голяма прецизност. Сякаш всяко преминаване на четката по платното

беше в такт с нотите, докосваше и напълно завършваше мелодията, полагайки основата на

цяла композиция. Музикално изкуство. Абсолютната красота.

Гледката, самият мъж, картината, звуците на пианото, всичко се сля и породи едно

божествено изживяване, което със сигурност никога нямаше да забравя, нито пък щеше да

ми се случи повторно някога през живота. След много време изпитах неудържимо желание

да го докосна.

Станах тихичко, махнах халата и го оставих на облегалката на стола. После все така

безшумно се приближих до него. Гледах в пълен транс картината. За мен образът беше

завършен, но аз нямах око на артист. Нямах око за нищо друго освен за секси мъже, мотори

и тениски, придобити от рок концерти. Когато стигнах до Алек, увих ръце около тялото му,

поставих длан върху мускулите на корема му и залепих устни между плешките на гърба му.

Ухаеше божествено. На гора, секс, пот и бои. Гърдите му рязко се повдигнаха, когато си пое

дъх при допира ми. Знаех че е в своя си свят, че мисли и че е концентриран, че е в друга

орбита, а аз изместих фокуса му, но май не му пукаше. Мисля, че Алек обичаше да усеща

ръцете ми върху тялото си. Не, не мисля, а бях сигурна.

- Ти си красотата и светлината, съчетани в едно - изрекох и прокарах пътечка от

целувки по раменете му, докато ръцете ми се плъзгаха надолу под мускулите на корема му.

Исусе, този мъж беше като изваян. Човек би казал, че по цял ден се бъхти в спортната зала, за да поддържа форма, но единственото нещо, над което го бях виждала да се бъхти, бях аз.

- Non. Аз съм скрит в тъмното и грея само когато изкуството ми излиза на светло. Ти си

тази, която изкарва сиянието на повърхността. Това, което виждаш, е твоята красота, отразена в мен, как тялото ми вика твоето, как твоето вика моето. - Думите му ме

съблазняваха по същия простичък начин, по който ме прелъстяваше изкуството му и по

който ме покоряваше тялото му.

Бавно разтворих джинсите му и стиснах втвърдяващия се пенис. В тази позиция беше

огромен, не го побирах в дланите си. Захапах кожата му, неспособна да победя желанието

да го усетя в себе си, да потъне в мен така, както вече бях свикнала да го прави. Той хвърли

палитрата и четките и си свали панталоните. Свлякоха се до глезените му и останаха там.

Прокарах палец по капката върху главичката и я разнесох по цялата му дължина. И тогава

започнах да движа ръка. Нагоре, надолу, нагоре и пак надолу, точно така, както знаех, че му

харесва. Той стисна едната ми длан и я доближи до устата си, след което започна да смуче

всеки от пръстите ми. Вкарваше ги дълбоко, навлажняваше ги. После езикът му се плъзна

по ръката ми. Навлажни и нея, след което я върна отново върху пениса си. Уви пръстите ми

около него и ми показа колко силно иска да го стисна. Започна да движи ръката ми нагоре,

завърташе леко около главичката и натискаше бързо, рязко и много силно надолу. Много

по-силно отколкото бих го направила аз.

Схванах ритъма и той пусна ръката ми, като облегна длани на стената от двете страни

на картината си. Думи, изречени на френски, непрестанно се изливаха от устата му. Този

език никога не бе звучал така сладко, както в миговете, когато французинът се изгубваше

в насладата. Това ми харесваше повече, отколкото бих си признала. Алек ми бе дал пълен

контрол, позволяваше ми да го обичам с ръцете си. Стисках здраво, плъзгах нагоре бавно и