спусках надолу силно и рязко. И повтарях. Той простена, закрепи се за стената с една ръка, а другата прокара назад към мен и когато ме намери, гърдите ми буквално се удариха в
гърба му. Два пръста се мушнаха между краката ми, завъртяха се около горещата ми точка
и после се плъзна в мен. Кожата между краката и по бедрата ми беше хлъзгава, мокра и
очакваща го. Извиках, притиснах свободната си ръка към гърдите му и я закачих като кука
за рамото му. Дясната продължавах да движа по пениса му, давах му точно онази доза
удоволствие, от която се нуждаеше. Двамата се изгубихме в блаженството, което си
доставяхме, в неописуемото чувство да бъдем слети в едно същество. Той говореше на
френски, аз на английски, изричахме сладките думи на забравата, до мига, в който разбрах, че ако само още веднъж докосне клитора ми, ще свърша. Мускулите ми се стягаха около
пръстите му, а това беше сигурен знак за наближаващия оргазъм. От цепнатинката на
пениса му прокапа още малко течност. Влагалището ми стискаше пръстите му, дланта ми -
пениса му. Спазмите на оргазма започнаха едновременно и при двамата. Бяхме сковани, пристиснати един в друг. Спермата покри ръцете ми и покапа по пода. Зъбите ми се забиха
в кожата на гърба му и той започна да вие като животно, сякаш последните талази на
удоволствието се опитваха да се излеят навън.
Когато се успокоихме, нежно целунах червените петна по гърба му, където го бях
хапала. Отдръпнах се леко назад и видях двата полумесеца от зъбите ми, точно над
татуировката му. Той ми подаде една кърпа. Избърсах си ръцете, но не можех да спра да
мисля за белезите, които бях оставила по кожата му.
- Съжалявам - прошепнах, допряла устни до раната.
- Tu ne devrais pas être désolé - каза на френски и веднага поклати глава. - Не съжалявай -
повтори на английски. - Никога не се извинявай за поривите на страстта си. Ще нося
белезите й от мига, в който си била пометена от нея, ще ги нося с чест. - Той се наведе, издърпа джинсите си нагоре, но не ги закопча, и преди да се обърне, ме обви с топлите си
ръце. Държах се за него, все още разтърсена от това, което бяхме направили. Сълзи се
стекоха по лицето ми, емоциите ме удавиха. Алек ме успокояваше по начина, по който го
правеше винаги - прокарваше ръка по целия ми гръб, бавно, плавно, нашепваше ми на
френски, примесен с английски, уверяваше ме, че съм красива. Казваше ми че аз съм самата
любов.
Аз съм любовта. Аз съм светлината. И засега съм негова.
После ме накара да позирам за снимки. Беше три сутринта, но изобщо не ми пукаше. Бях
току-що изчукана, гола и задоволена.
- Задръж ръката си, сякаш покриваш пениса му - напътстваше. - Покрий ръцете му с
длан, затвори очи и разтвори устни.
Следвах всяка инструкция, а фотоапаратът щракаше ли, щракаше. Усмихнах се. Пак
щракване. Отворих очи и погледнах моя художник, моя французин. Беше безобразно
красив зад фотоапарата, гол, с все още разкопчани джинси. Виждах силата и прелестта, с
които вселената ме бе дарила два пъти тази нощ. Пак затворих очи, кръстосах ръце пред
гърдите си, дланите ми покриха венериния ми хълм.
**Щрак**
- Свърши ли?
- Не съм - отговори със секси усмивка. После се приближи до мен и ме вдигна на ръце
като принцеса - любимият му начин да ме носи.
- Знаеш ли, че кракът ми е по-добре. Мога да вървя.
- Но аз предпочитам да те занеса.
Килна глава настрани. Закрачи из ателието, влезе в асансьора, отнесе ме до дома, после
по стълбите. Сложи ме в леглото. Настани се до мен и ме обви с ръце. Тялото му бе
претопено в моето. Усещах дъха му във врата си.
- Тази вечер, ma jolie, е за мен повече от всичко, което някога съм правил и имал в
живота си. Да съм с теб... това е като да съм ощастливен със свое собствено кътче на този
свят. Специално местенце. В бъдеще никога няма да притежавам такова. Искам да знаеш, че
дълбоко ценя всичко, което ми даваш.
Макар че бях уморена и ми се спеше, се извъртях към него и го притиснах в прегръдката
си. Той сложи глава на гърдите ми и се настани между тях. От това имаше нужда, там
искаше да бъде. Откликвах, защото и той ми даде нещо: накара ме да разбера, че не съм
само Миа сестрата, Миа дъщерята, Миа приятелката. Аз съм жена. Жена с чувства, желания,
копнежи и стремежи. И не бива да определям стойността си на базата на онова, което