майка ми остави зад гърба си преди толкова много години. Но засега трябваше да бъда
компаньонка, за да спася баща си за пореден път. И ако това беше съдбата ми, поне можех
да се отдам на наслада по пътя към крайната цел.
Сгуших се по-близо до него и прокарах пръсти през косата му. Алек се намести върху
гърдите ми и скоро усетих цялата тежест на отпуснатото му в съня тяло.
За пръв път, откакто се запознах с него, той заспа в ръцете ми.
* * * *
Ha сутринта Алек ми направи закуска... в леглото. Очевидно бе доста доволен от
фотосесията предната нощ. Нямах търпение да видя снимките. Казах му да ги погледне
първо насаме, в случай че се опитам да му налетя. Той ми обеща, че и това ще стане, но
отново... имахме много работа. След един бърз оргазъм благодарение на устата на Алек
между краката ми, след жестоки викове от моя страна и писъци, изтръгнати от
удоволствие, вече бях готова да скоча и да тръгна. Буквално. Знаеше, че това бе начинът да
ме изкара от леглото. Измамно копеле. Така му беше толкова по-лесно да ме впрегне на
работа. Трябваше само да ме задоволи и ето че подскачах към ателието.
Когато слязохме долу, той ме поведе към стола. Само че сега бяхме пред рисунката на
Ейдън, която бе направил предната нощ. Този път ме накара да махна всички дрехи и да
застана до образа на Ейдън. После да сложа длан върху пениса му, без да го покривам
целия. Другата ръка трябваше да е заровена в косата ми. Облегна ме с лакът върху стената, така че ако бях легнала, щеше да изглежда, че го задоволявам с ръка. Алек нащрака милион
снимки. И това беше за деня.
На следващия ден ме сложи да седна на стола и пак покри устните ми с боя. Поведе ме
към рисунката, която бе довършил предишната нощ, но този път беше по-елементарно за
изпълнение. Представляваше копринено платно с моята протегната ръка. Алек ме нагласи
и ме накара да целуна пениса на Ейдън върху коприната. Беше меко казано интересно, но
какво се опитваше да направи? Не разбрах. Наистина.
- Ще узнаеш, Миа, обещавам ти - каза, но не обясни нищо повече.
Мина още един ден и когато пак слязох в ателието, видях гигантска картина - аз и Алек,
захвърлени в пожара на страстта. Тази картина стоеше до картината на Ейдън, а между
двете беше коприненото платно с моя образ и този на Ейдън. Само че това не беше
картината, която очаквах да ми покаже. Беше точно преди Алек да спре да ни снима.
Въпросната фотография беше направена, когато се бяхме извърнали един от друг.
Голотата ни беше уловена, кракът ми покриваше гениталиите ни, коленете ми бяха
прибрани към тялото, а Ейдън бе протегнал ръка към мен. Ако снимката не беше толкова
откровена и истинска, бих я намразила на мига.
Посочих коприненото платно:
- Защо това е тук? - попитах.
- Знаеш защо.
- Опитваш се да бъдеш загадъчен или какво?
- Не, никак даже - отговори, клатейки глава. - Погледни трите като едно цяло и ще
видиш.
Взрях се в първия образ. Ейдън, уловен в мига, в който си доставя сам удоволствие, търсещ успокоение в собствената си ръка. Моята ръка отгоре, опитваща се да затули този
негов интимен момент пред света, но не успява съвсем, защото дланта ми не го покрива
целия. После е картината, на която Ейдън се мъчи да ме докосне, а аз се дърпам, несигурна
и притеснена от това, което правим. И накрая картината с Алек и мен. Сплели се един в
друг. Кракът ми върху неговия, той е в мен, но самият акт остава невидим за окото. Ръката
ми минава около него и прикрива гърдите ми, така че да не са напълно на показ.
Израженията на лицата ни... Безценно, изумително. На най-високия връх на любовта, а
после падаме в пропастта заедно, преплетени. Когато погледнеш трите картини като една?
Те просто разказваха цяла история. Мъжът, който търси удоволствието сам, от когото се е
очаквало да ме обича и брани, но не го е направил. Любовта му е била отхвърлена, както се
вижда от втората картина. И после аз намирам любовта в ръцете на другиго.
- Разбра ли сега? - прошепна Алек в ухото ми, а ръката му се плъзна около мен. Притисна
ме назад към тялото си. Кимнах.
- Да, счупено, скършено.
- Скършена любов? - Отново не можех да намеря думите, затова само кимнах и се
облегнах на него. - Тогава ще се казва точно така. Ще бъдат окачени заедно и ще се
наричат „Скършена любов“.
Разбира се, че това ще бъде името. Скършена любов. Единственото, което винаги съм