Тази жена ме кара да се гушкам с клиента, когато на него му се чука? Изсмях се с глас.
Това би бил доста странен и интересен преход. Хей, пич, искаш ли да се погушкаме?
Поредният кикот се изплъзна от устните ми. Продължих да чета.
5. Сексът с клиента не се включва в договора. Ако решиш да предложиш секс, това е
твой избор, който обаче не е задължителен. Не е и отговорност на компанията. Въпреки
това изискваме от сътрудниците си да използват контрацептиви, което да може да се
докаже по всяко време, ако се наложи. Възможно е да се изиска кръвен тест.
Откъде й хрумваха подобни неща? Честно, нормална ли беше? Коя жена иска да
забременее от мъж, когото не познава и когото не обича. О, да! Богати мъже, тъпи жени!
Ужасна комбинация с предрешен край. Катастрофален. Е, не бях от тези жени. В мига, в
който успеех да изплатя дълга на баща си, се връщах към нормалния си живот.
Каквото и да означава нормален живот.
Погледнах часовника си. Време беше да тръгвам. Макар че Мили искаше да пристигна с
една от нейните лимузини, аз я уверих, че ще ида на срещата с клиента и без лимузина.
Това беше мое условие. Ако сега минеше добре, може би в бъдеще щях да имам по-голямо
желание клиентите й да ме вземат от нас. Засега разчитах на мотора си, макар че й обещах
да взема такси. Така или иначе нямаше да разбере.
Облякох най-сексапилните си черни джинси, тясна черна мрежеста блуза, черно
кожено яке и тесни велурени ботуши над коляното. Знаех, че Мили ще ме убие, ако види
избора ми на облекло, но исках да изненадам този Уестън Чарлз Чанинг Трети, да проверя
реакцията му като ме съзре, преди окончателно да се съглася да му бъда компаньонка през
следващите четири седмици.
Най-сетне съобщението пристигна. Беше от скрит телефонен номер.
До: Миа Сондърс
От: телефон неизвестен
Очаквам с нетърпение да се запозная с теб. Плажа Ел Матадор. Слез по циментовите
стълби. Ще се видим скоро.
Много криптирано! Иска да се видим на плажа в осем сутринта? Вдигнах айфона си и
потърсих как да стигна до мястото. Забелязах, че беше седем. Компютърът извади картата
и ми показа маршрута. Плажът се намираше на около десетина километра от Малибу.
Предположих, че е близо до къщата му, понеже от моя апартамент имаше поне час път с
мотора през централен Лос Анджелис.
Жилището ми не беше нищо особено. Много малко, с един голям сгъваем диван, който
ползвах и за легло, и който бях купила на една разпродажба за петдесет долара. Но толкова
можех да си позволя. Огледах се. Бях превърнала мястото в свой дом, доколкото можех.
Стените бяха боядисани в мек бежов нюанс и макар че мебелите бяха стари и не си пасваха,
изглеждаше добре. Мое и някак създаващо чувство за хармония. Това беше първото място,
което можех да нарека свое. И сега трябваше да го изоставя.
Взех шишето с вода от барплота и излях съдържанието в саксията с бамбук, която
държах на малкия кухненски плот. Какъв жалък опит да живея в унисон с природата, но се
предполагаше, че бамбукът носи късмет. Вярвах, че ще оцелее без мен.
Докато излизах през вратата с раница, преметната през рамо и с каската в ръка, осъзнах
колко много общо имах с това растение. Аз също се надявах да оцелея без него.
* * * *
Чакъл и малки камъчета летяха изпод колелата на Сузи, докато набивах спирачките.
Спрях мотора точно пред ръба на скалата. Стълбите, които търсих доста време по целия
плаж, се виждаха добре от паркинга. Тази част от плажа беше малка и някак усамотена. В
хладното понеделнишко утро на паркинга имаше само една кола. Вероятно защото в
първия ден от седмицата нормалните хора са на работа в осем сутринта.
Не знаех какво да си мисля за срещата с мъжа, уредена точно на това място, но като
цяло не бях ядосана или разочарована. Гледката беше много красива, а плажът ти спираше
дъха. Сините вълни се втурваха към брега на бели пенливи облаци, пръскаха се и се
разпиляваха, когато водата се удряше в пясъка. Всъщност, откакто се преместих тук преди
шест месеца, това беше един от малкото пъти, когато виждах морето толкова отблизо.
Прекарвах по-голямата част от времето си в опити да пробия в света на киното. Нямаше
значение в коя част на страната съм. Просто исках да се махна от пустинята. Океанът и
сухата пустиня създаваха противоположни усещания и именно този контраст правеше по