и Калифорния. - Кой е късметлията този път? - попитах саркастично.
Тя издаде звук с език, допирайки го до небцето си, и отвърна:
- Антъни Фазано. Голяма работа е в ресторантьорския бизнес. Всъщност е собственик
на огромна верига италиански ресторанти в цялата страна. Знаеш ли веригата „Фазано“?
- Господи! Та аз съм яла там около... един милион пъти.
С Жин обожаваме „Фазано“. Най-добрият италиански ресторант във Вегас.
- Да, да. Е, Антъни получи в наследство хиляда и двеста ресторанта, пръснати из цялата
страна, след смъртта на баща си миналата година. Очевидно семейството му яко го натиска
да си намери жена, която да му роди много деца. Така че сега отиваш да го спасиш в ролята
на негова годеница. Приятелка си му от доста години, но живееш на западното
крайбрежие. Той ще те представи на роднините си, та да му се махнат от главата.
- Това ми звучи съвсем в стил Джери Спрингър.
- Виж, Миа, нас само ни интересува да платят щедро за красивото ти дупе. За какво им
трябваш, това вече няма никакво значение. Срещи на бордове на директори, събития със
социална насоченост, музи... Да се представиш за нечия годеница, за да помогнеш на
някого да излъже семейството си... - Буквално я чувах как свива безразлично рамене. - Това
е без значение за нас. Просто си върши работата. Освен всичко въпросният клиент е
прекрасен мъжки екземпляр, поредният красавец. Можеш съвсем спокойно да си изкараш
допълнителните двадесет процента. И като стана дума за това, вече получих
допълнителните двадесет процента на сметката ти от господин Чанинг, а вчера и от
господин Дюбоа. Изглежда, че си прекарваш страхотно - отбеляза тя.
- Извинявай, какво каза?
- Освен, че печелиш яки пари...
- Не! Да. Това, че Алек и Уес са ми платили за... секс? - Затворих очи и усетих как сърцето
ми спира да бие. - Какво по дяволите? - прошепнах. В очите ми напираха сълзи, цял язовир.
Бентът всеки миг щеше да поддаде и всичко щеше да се излее с чудовищна сила.
- Кукличке, от тях се очаква да си платят за това. Изненадвам се, че не си забелязала по-
рано. Господин Чанинг ми поиска банковата ти сметка и направи плащането още преди да
напуснеш Малибу. Господин Дюбоа извърши плащането вчера. Какъв е проблемът?
Поклатих глава и стиснах юмруци. Единственото, което исках, бе да започна да блъскам
най-близката стена. Цялото ми тяло пламна. Горещина като лава, която си прокарва път
надолу по склоновете след изригването на вулкан.
- Трябва да приключвам. Изпрати ми информацията за следващия. - Затворих
незабавно, започнах да натискам копчетата, изпратих написаното и веднага след това
телефонът звънна няколко пъти. Точно толкова ми трябваше яростта ми да се възпламени
до краен предел.
- Хей! - Гласът на Уес достигна до съзнанието ми. Солен и пясъчен. - Точно си мислех за
теб.
- Спести си го. Какво си въобразяваш, че правиш? На какви игрички играеш? - Гласът ми
беше остър като бръснач и по никакъв начин не се опитвах да прикрия парещата болка.
- Моля? Задръж малко. Какво има? - звучеше загрижен, но знаех, че всичко е само лъжа.
Всичко между нас беше шибана лъжа.
- Парите, Уес! Как можа да направиш такова нещо! - давех се в опита си да накарам
грозните думи да излязат през свитото ми гърло.
- Не ги ли получи? О, господи! Баща ти добре ли е? Мога да дойда веднага, да платя
всичко, което е нужно. Кажи ми, че си добре, Миа. - Гласът му кънтеше в слушалката.
- Баща ми е стабилен. Все още е в кома. Не говорех за сумата, която дължим на акулите.
Питам те за парите, които си платил, задето си бил с мен. Интимно. Или за теб е било само
чукане?
Когато Уес проговори, гласът му беше суров, пропит с емоция.
- Никога не е било заради шибаните пари, Миа. И ти го знаеш така добре, както и аз. -
Усещах вътрешната битка, която се водеше у него, разбирах, че се опитва да пребори
собствения си гняв.
- Тогава защо си се отнесъл с мен като с курва? - Сълзите се стичаха по лицето ми по-
бързо, отколкото можех да сваря да ги бърша.
- Не, не за бога! Не смей дори да го казваш! Миа, не е истина!
- О, така ли? Защо тогава моите допълнителни двадесет хиляди са в сметката ми, както
ми каза Мили.
- Коя по дяволите е Мили?
- Моята леля. Госпожица Милан. Шибаната агенция е нейна. Да си спомняш случайно
коя е? Спомняш ли си? А?
- Работиш за леля си?
Стиснах толкова силно зъби, че чак проскърцаха. Тъгата бе заменена от гняв, от