перфектно разпиляна във всички посоки. После някакъв друг се приближи с кутийката с
боя.
- Не! - избутах ръката му настрани. - Алек - изрекох още по-настоятелно. - Налага се да
говоря с теб. За парите, които се появиха в сметката ми вчера? - Стиснах зъби в очакване да
ме погледне. Не го направи. Вместо това се занимаваше с апарата си, с осветлението, раздаваше команди... чак накрая ми отговори:
- Да, вчера платих - отвърна разсеяно, нагласявайки лещите на обектива.
- Защо?
- Сложи ръка върху бикините си и затвори очи. Представи си, че се забавляваш със себе
си.
- Моля?
Алек въздъхна и стисна зъби. Мускулът на челюстта му започна да потрепва нервно.
- Обърни внимание на това какво ти говоря, Миа. Имаме...
- Имаме толкова много работа, да, знам - изръмжах. - Чувала съм го вече доста пъти.
Погледът му се стрелна към моя като куршум. Очите му се присвиха.
- Тогава си наясно, че крайният ми срок е наближил. Изложбата е само след седмица, а
имам да правя още две картини. Тази и другата, която тепърва трябва да си представя. Сега
кажи какъв ти е проблемът? Изпратих парите, получила си ги, нали така?
- Да, Алек, но... - Огледах се. Около нас имаше поне десет души, което беше необичайно
за ден, в който единствено се снима. Обикновено правеше фотографиите си само с мен. -
Искам да говорим насаме.
- И ще говорим веднага след като приключим със снимките.
Въздъхнах пораженчески, кимнах и изпълних това, което ми бе казано. Само че
снимките не вървяха добре и това го взривяваше. Накрая изрита всички от екипа си.
- Днес беше пълна загуба на време - пяна капеше от устните му. Дългите му пръсти на
артист се заровиха в гъстата му коса, дръпна рязко ластика, с която бе я прибрал, и я пусна.
После закрачи трескаво, без да спира да мърмори на френски.
- Какво си очаквал? Искаш да се пипам там, долу, в помещение, пълно с народ, особено
когато съм ти толкова ядосана? - Той спря забързания си нервен ход, главата му се извърна
към мен и сложи ръце на кръста си. В този момент ми заприлича на мацка. Секси мъж, определено, но това нещо с ръцете на кръста си беше женски жест.
- И за какво си ми сърдита? - Тонът му беше пропит от яд като поръсен с оцет. И това
беше повече от достатъчно, за да възпламени яростта, която едва сдържах през последните
два часа. Облегнах се и кръстосах крака.
- Платил си ми за секса. Това е проблемът! - поех си дълбоко дъх и бавно го изпуснах.
- И ти си гневна заради това? Защо?
- Не съм ти някаква шибана курва. Не правих секс заради парите. Исусе, защо мъжете са
толкова тъпи! - изкрещях. Звукът се удари в стените и ехото го разнесе из цялото хале. Той
се сгърчи смутен, но очевидно не разбираше какво му говоря.
- Та ние правихме секс. Договорът ти предвижда допълнителни двадесет процента, ако
си свалиш дрехите и / или правиш секс с мен.
Изръмжах и се приближих до него.
- Мислех, че правихме любов - изплюх думите.
- Така е. За нещастие не е сигурно, че законът ще види нещата такива, каквито са.
- В очите на закона това е проституция! Правилото гласи, че се касае за една устна
договорка, която правиш именно за да избегнеш закона. Исусе!
- Тогава го махни от договора си. Госпожица Милан го има като допълнителна точка -
забележка към договора на агенцията. И не, не е написано с малки букви, написано е така,
че ясно да бъде разчетено от този, който те наема. А и ти се съблича много пъти за целите
на изкуството ми. Дори само поради тази причина дължа таксата. Сега ти ми кажи как аз да
разбирам всичко това, chérie? М?
Отчаяно отпуснах рамене. Мамка му, не е бил виновен той. Не бе направил нищо лошо,
само онова, което е считал, че е според правилата на спогодбата. Официално можех да
потвърдя: аз бях идиот. В този момент Алек би могъл да ме смъмри, да ми вика, да ме
накара да се чувствам още по-зле. Но вместо това той ме обви със силните си ръце и ме
прегръща дълго, толкова дълго, колкото ми бе необходимо, предвид факта, че се въргалях
в собственото си самосъжаление. Не мъжете ме провокираха да вярвам, че съм курва. Аз
самата си го набивах в главата. Моите съмнения и несигурността ми бяха пропълзели до
душата и бяха предизвикали тотални разрушения.
- Съжалявам.
- Тихо, всичко е наред. Представям си колко ти тежи.
Приласкана в топлата му прегръдка, си казах сама на себе си какво съм и какво не съм.
Никакви пари, никакви недоразумения, нито дори Мили нямаше да ме променят. Бях
дъщеря, сестра, приятелка, нещо като бъдеща актриса, бях музата на този мъж. Не