устните му. - Nous allons nous dépêchez.
- Какво означава това? - Засмуках онова местенце зад ухото му, където толкова много
обичаше, хванах здраво стегнатото кокче и дръпнах главата му назад. Очите му бяха много
тъмни и в тях имаше само обещание за скорошно блаженство.
- Означава, че трябва да побързаме. - При което незабавно разкопча колана си, извади
презерватив и след секунда бе пред входа на влагалището ми.
- Мамка му, не спирай точно сега, Алек. Отдай ми се - казах.
Обичаше, когато му говорех така, и аз го знаех много добре. Той прокара главичката по
отвора ми, обра влагата, разпери пръсти върху задника ми и после ме закова.
- Исусе... Мили... - извиках, докато коравият му член ме изпълваше толкова дълбоко, че
спрях да дишам. Но той вдъхна живот в мен с целувката си. - Толкова е хубаво с теб. Винаги
е толкова хубаво.
Алек простена, залепи ме на стената и ме държа покачена върху пениса си, докато
прокарваше пръсти по чувствителната кожа на гърдите ми, въртеше и щипеше зърната ми.
С всяко следващо докосване, те ставаха все по-горещи заради потребността от повече.
Нирвана. Пътувах към нея.
- Ще свърша - казах, а той се усмихна, наведе се към изпъкналото зърно и го засмука.
И това беше. Нямаше нужда от нищо друго. Оргазмът ме посече като дърворезачка,
опряна в ствола на дърво.
- Никога не забравяй това, което изпитваш сега, mа jolie. Je t’aime. Обичам те - изрече
Алек, преди да завладее устата ми.
Мускулите на влагалището ми се стегнаха конвулсивно около пениса му, докато той
тласкаше в мен като обезумял. Когато свърши, Алек ме отлепи от стената и ме сложи да
седна на леглото, все още заровен в мен. И тогава започна да ме утешава, както го правеше
всеки път. Често си мислех, че това по някакъв начин успокоява и него.
- Ще закъснеем за собствената ти голяма вечер - засмях се, а той се усмихна.
- Заслужаваше си. - Смигна ми и посочи огромната кутия. - Това е за теб, за тази вечер.
Скочих развълнувана и застанах до леглото. Той се захвана с презерватива, докато аз
развързвах панделката на капака. Вътре имаше коктейлна рокля с цвят шампанско. Беше
осеяна с много дребни кристалчета, които блестяха на светлината. Деколтето
представляваше спускащ се свободно надолу плат, който падаше върху гърдите ми
загадъчно и съблазнително. Тънката презрамка в крайчеца на рамото го правеше да стои
още по-естествено. Роклята стигаше точно до коленете ми и изглеждаше като излята по
мен.
Докато я приглаждах по тялото си, Алек извади друга кутия. Обувките бяха „Гучи“.
Оригинални. Блещукащо златисти, с остър ток, висок около десет сантиметра, и едва
загатната платформа. Абсолютното съвършенство.
- Никога не съм срещал жена, която да не обича обувки.
- Всички жени си падат по високи токове, които крещят „чукай ме“. Особено ако
обувките са секси - свих оправдателно рамене. - Това е закодирано в генетиката ни. Така
ни е създала природата.
Алек оправи костюма си и ме поведе надолу. Когато се появихме, партито вече беше в
разгара си. В секундата, в която излязохме от асансьора, стаята гръмна от аплодисменти и
от оглушителния звук на камери и фотоапарати. Една блондинка в тесен бял костюм
веднага отвлече Алек. Беше неговото пресаташе. Не я бях виждала от първите няколко
дни, но сега така го бе приклещила, че ако се опиташе да избяга от нея, щеше да го стиска с
нокти, докато му пусне кръв. Той ме погледна през рамо. Извитите му надолу устни и
сбърчените вежди подсказваха, че никак не е щастлив. Помахах му и му пратих въздушна
целувка. Край мен мина мъж с табла и ми предложи шампанско. Взех чаша от розовата
пенлива течност и застанах пред първата картина.
Това бях аз. Разбира се. Но Алек бе внесъл толкова много дълбочина след последния
път, когато я видях. Сега имах чувството, че мога да пипна сълзата, спускаща се по бузата
ми, и да размажа червените устни, притиснати към платното. „Няма любов за мен“ - това бе
написано под изображението.
На около седем метра от картината съзрях същия образ, само че това беше копринената
живопис с моя лик и нарисуваното ми друго изображение, което докосва сърцето на
оригинала. „Обичай себе си“. Думите ми подействаха като копие, което мина право през
сърцето ми и разбуди емоции, скрити дълбоко под повърхността, заровени навътре в мен.
Не намерих сили да гледам картината повече. Тръгнах към следващата, където се бяха