събрали най-много хора. Тълпата беше непробиваема.
Светлината падаше под нарочно избран ъгъл върху трите гигантски платна, наредени
едно до друго. Над тях стоеше името на композицията - „Скършена любов“, но после
забелязах, че под всяка картина има отделен надпис. Първата, на която Ейдън сам си
доставяше удоволствие, се казваше „Забранена любов“. Името на втората картина, където
Алек бе уловил онзи груб момент между мен и Ейдън, беше „Любовта боли“. Ето и
последната. Около нея имаше най-много хора. Алек и аз, преплели се в страстта си.
Определено тази беше най-изумителната от трите. Бе добавил червени спирали около
двете тела, като така извеждаше на преден план страстта, която двамата на платното
споделяха. Заглавието отдолу беше съвсем простичко: „Нашата любов“.
И това наистина беше нашата любов. Между мен и Алек. Красива, бурна, дива, но
въпреки това любов, към която следваше да се отнасяш деликатно и нежно, която
трябваше да се цени, да се пази, да се грижиш за нея. Чистотата на тази любов бе уловена
до съвършенство на платното.
Придвижих се към стената и подслушах как хората коментират изкуството му. Нито
веднъж не чух изненадани викове, не видях и сбърчени в неодобрение вежди. Очевидно
хората приемаха и разбираха визията му за света.
Следващата картина ме възбуди. Отново влага между краката ми. Бях в пълна готовност
да му се нахвърля в секундата, в която го мерна пак. „Егоистична любов“, това беше името
й. Аз - на показ, пред целия свят - задоволявам себе си. В нея имаше нещо силно, заради
което изобразеното на картината въпреки всичко изглеждаше праведно и съвсем морално.
Поне така ме караше да се чувствам. Докато гледах картината, Алек обгърна с тялото си
моето.
- Харесва ли ти?
- Повече ми харесваше да го правя - отвърнах тихичко. Думите ми излязоха като
неподправен стон.
- Разбирам. После ще се върнем на тази сцена, как мислиш? - Кимнах безмълвно. - Нека
ти покажа последната. Най-добрата фотография в живота ми.
Тези думи, произнесени от неговата уста, означаваха много. Алек Дюбоа беше
изумителен художник и фотограф. Картините и снимките му можеха да се видят на
картички, календари, литографии с автографи. Поведе ме към последния експонат, върху
който бе спуснато голямо платно. Застанах мирно и зачаках заедно с тълпата някой да
вдигне платнището.
- Този портрет ще бъде продаден на двойна цена. Половината пари ще са за теб, ma jolie.
Това ме шокира. Започнах да клатя глава и да протестирам, но точно тогава той дръпна
платното, което я покриваше. Бях аз. Наистина аз. Само аз. Самата аз. Миа. Бях застанала до
парапета на обсерваторията на Космическата игла, вперила очи в хоризонта. Косата ми се
вееше на вятъра като черно знаме. Бях спокойна, щастлива, погълната от вълшебната
гледка пред мен. В този миг изглеждах свободна. Не потънала в съмнения относно работа,
която не желаех, но с която се опитвах да свикна. Не изкупваща греховете и изплащаща
дълговете на баща си. Не жена, която се опитва да пробие в киното и да гради актьорска
кариера. Просто сурова красота. И за пръв път се видях такава - красива. Чрез това си
творение Алек ми помогна да видя красотата в себе си.
Сълзите напираха в очите ми, докато се взирах във фотографията. Тялото ми се
задушаваше от топлина. В полезрението ми имаше само едно светло петно, около което се
разстилаше мрак. Тъмна пещера. Прочетох заглавието под картината. Сълзите се спуснаха
по бузите ми, капеха върху кожата на гърдите ми и от там по бетонния под. Погледът ми
потърси този на Алек, срещнах го и го задържах максимално дълго. Очите му бяха
насълзени, влажни, тъжни, но той не допусна нито една сълза да излезе наяве. Казваше ми
всичко с думите, написани под най-красивата снимка в живота ми.
„Сбогом, любов“.
ГЛАВА ДЕСЕТ
Предната нощ беше прекрасна. Почувствах се като Пепеляшка на бала на принца.
Когато и последната картина бе показана, гостите вече направиха връзката. Вестници, радиа, списания и телевизии дойдоха да ме интервюират, правеха ми снимки с Алек. Като
цяло се вдигна голям шум. Беше хубаво, забавно, а и чашите шампанско, които обърнах, не
навредиха на доброто ми настроение. Когато всичко свърши, започнаха наддаванията за
всяка от картините му. Произведенията му щяха да бъдат излагани в много галерии през