следващите шест месеца и след това купувачът щеше да си получи оригинала с подписа на
Алек Дюбоа. Преди това обаче Алек искаше хората да могат да видят работата му и аз
напълно го разбирах. Това беше страстта на живота му и той искаше да я сподели с
възможно най-много ценители.
През прозорците надничаше среднощното небе, обагрено в цвета на приближаващата
зора. Предния ден, преди да се приготвя за вечерта, бях опаковала нещата си и ги бях
скрила в един ъгъл на долния етаж. Полетът ми беше рано и исках да си тръгна, без да го
будя. Както с Уес, така и сега с Алек, не можех да понеса мисълта да му кажа сбогом очи в
очи.
Оглеждах за последен път изваяното му лице, красивото тяло. Изумителен, божествен и
напълно отдалечен от света. Беше изпил доста повече шампанско от мен, а после премина
на някаква френска напитка, за която не бях чувала. По-късно ме заведе в леглото, чука ме
до припадък и заспа, докато беше все още в мен. Беше лудо, емоционално, правихме любов
- всичко това като цяло символизираше целия изминал месец. Исках да си тръгна с този
последен спомен. Така че се измъкнах от леглото и мушнах тениската му в сака си. Нямаше
причина да не я запазя като спомен. Освен това ухаеше прекрасно, на Алек. Вдигнах куфара
и слязох да си взема душ на долния етаж. Когато излязох от банята, оставаха двадесет
минути, докато таксито ми дойде. Беше около пет сутринта. Полетът ми за Вегас беше в
седем. Извадих своя химикал и листата си за писма. Време беше.
Алек, ти си моят любим французин и ужасно съжалявам, не тръгвам така, но е най-
добре последният ти спомен за мен да е свързан с мига, в който правихме любов. Защото
беше точно това. Правехме любов. Трябваше да ти го кажа вчера. Не знам защо не го
направих. Алек, аз наистина те обичам.
В известен смисъл. В най-добрия смисъл. Като приятел, като любовник, както се
обичат двама души, които съдбата е събрала и на които е отредила да прекарат заедно
определен отрязък от време. Винаги ще помня дните и нощите с теб. Ти ме научи, че
любовта има различни проявления, зарази ме с начина, по който гледаш на всяко едно от
тях като на нещо специално и ценно. Това ще живее у мен завинаги. Чрез изкуството ти
успях да видя колко пропита с обич може да бъде една връзка между двама души, когато са
откровени един пред друг.
Ти никога не ме излъга, никога не ме подведе, винаги ми казваше истината. И затова съм
ти безкрайно благодарна. Неповторимото преживяване да бъда твоя муза ме промени, макар никога да не бях предполагала, че такава промяна у мен е възможна. Но ме промени.
Към по-добро.
Благодаря ти Алек, задето ми показа че няма нищо нередно в това да обичам, да давам
свободно любов и да получавам любовта, която ми се предлага, макар да е за кратко.
Je t'aime. Аи reuoir.
~Миа
Целунах страницата до името му и оставих бележката до кафеварката. Насилих се да
тръгна към вратата, преборих се с импулса си да се кача и да го погледна за последно и
натиснах копчето на асансьора.
Таксито ме чакаше пред вратата.
* * * *
Летището беше претъпкано с народ. Минах през проверка на багажа, намерих
терминала си и едва успях да се кача на самолета, толкова бавно стана всичко. Седнах и
стиснах чантата си в скута. Телефонът ми завибрира в предния джоб. Извадих го от
калъфчето. Сърцето ми заблъска силно, оглушително. Надявах се, че съобщението е от
Алек. Погледнах екрана:
От: Жинел Харпър
До: Миа Сондърс
Нямам търпение да видя грозната ти муцуна.
Сега пък Мади ми крещи, задето съм те наричала грозна. Извинявай, курвичке.
Засмях се, нагласих телефона на режим за полет и извадих някакъв плик от предния
джоб на чантата си. На него с мъжествен, елегантен и някак артистичен почерк бе
написано името ми. Само че не беше точно името ми, а така, както ме наричаше той.
„Ма jolie“. Моя красавице.
Вече ми липсваше да чувам как нацупените му устни изричаха фразата, да виждам как
разрошената му от съня коса пада върху възглавницата. Поклатих глава, едва понасяйки