тежестта на емоциите. Сълзите заплашително се насъбираха по ъгълчетата на очите ми и
се канеха да се излеят в луд бяг надолу по бузите ми. Отворих плика и извадих една
картичка. Беше репродукция на картина. На негова картина. Град във Франция, който бе
рисувал и после беше направил от рисунките поздравителни картички. Беше толкова
смешно, колкото и сладко. Егото на този човек със сигурност бе огромно.
Отворих картичката и оттам се изсипаха фотоси. Това бяха снимки на картините ми, а
също и една, която бе направил на нас двамата. Онова селфи, за което му се подигравах.
Обгръщах лицето му и целувах слънчевата светлина, кацнала на устните му. Няколко
кичура бяха се измъкнали от кокчето му, а моята коса се вееше лудо, докато се целувахме.
Слънцето сякаш грееше специално заради нас, над нас.
Притиснах снимката към сърцето си и позволих на сълзите да се търкулнат. Моят
французин щеше да ми липсва. Много.
Последната снимка беше копие на голямата фотография, която бе нарекъл простичко
„Сбогом любов“. Това бе съвършеният завършек на един месец. Не беше написал нищо
върху картичката. Картините и снимките му казваха всичко.
Никога нямаше да забравя времето, прекарано с Алек, както нямаше да забравя и Уес.
Щях да скътам в сърцето си тези мигове, когато живях истински и обичах, защото те бяха
част от съществуванието ми.
Прегледах имейла от леля Мили с информацията за новия клиент. Натиснах върху
иконата със снимката. Господи още един секси красавец! Този определено беше
италианец. В смисъл... италиански жребец. Откъде ги намира тези прелъстителни мъже?
Антъни (Тони) Фазано беше на тридесет и една, бивш боксьор. Тялото му изглеждаше
като изваяно от мрамор, ако мраморът има качеството да се повлияе от слънцето, придобивайки прекрасен тен. Кожата му беше с цвят на маслина, чисто черна коса като
моята, но очите му бяха стоманеносини. Не беше много висок, не и според моите критерии,
но това, което му липсваше на височина, той компенсираше със сурова мъжка красота. Ако
се съдеше от снимката, на която беше прав и държеше някакъв боксьорски колан, по него
нямаше и грам тлъстина. Как беше възможно?
Притежаваше гигантска верига ресторанти. Храната и тези италиански ресторанти
беше известна с ниското си съдържание на калории.
Може би това беше стара снимка?
Но, както каза Мили, нямаше никакво значение защо съм му необходима. Просто бях
нужна и толкова. И щях да се преструвам на негова годеница. Само бог знае защо трябваше
да се разиграва тоя маскарад. Клиентът ми със сигурност имаше стотици жени в краката
си, които го боготворяха и копнееха за възможността да се венчаят за красив мъж с
толкова пари като него. Може би имаше същия проблем като Уес - прекалено много
златотърсачки и твърде малко обикновени момичета.
Е, няколко дни във Вегас и щях да бъда на път към Антъни Фазано.
Да се готви градът на ветровете. Идвам.
Март
ГЛАВА ЕДНО
В секундата, в която кракът ми стъпи на летището във Вегас, бях премазана между две
тела. Едното високо и слабо, а другото - ниско, силно, агресивно. Ноздрите ми бяха
атакувани от миризмата на ментова дъвка и череши, докато онези въпросните подскачаха
и ме подхвърляха помежду си, без да спират да пищят. Виковете ми напомниха за
драскащия звук, който издаваха гневните, заключени в клетката си хиени, които с Алек
видяхме в зоопарка в Портланд.
- Господи, как ми липсваше тая мутра - каза Жин, преди да ми лепне мокра целувка
върху устните.
Аха, ето откъде идвал ароматът на мента. След това Жин бе брутално избутана
настрани и малката ми сестра Мади ме издърпа от ръцете й. Ето ги и черешите. Още от
малко момиченце Мади винаги ухаеше на череши. Нямах обяснение за този феномен, така
че просто реших да приема нещата такива, каквито са, както се отнасях към всичко друго,
случващо се в живота ми.
Сестра ми ме притискаше силно към себе си. Въпреки че бях метър и седемдесет, в
прегръдката й се чувствах дребна. Мади беше най-високата в семейството ни - рекорден
ръст от близо метър и седемдесет и шест. На деветнадесет тя беше истинска красавица.
Формите й не бяха се налели, както се случи с мен на нейните години. Очевидно имаше
непоклатим метаболизъм, който помагаше да поддържа фигурата си слаба при всякакви