обстоятелства. Щастливка!
Очите на Мади се наляха със сълзи. Обвих лицето й с длани.
- Най-красивото момиче на света - изрекох. - Но само когато се усмихваш...
- Все така говориш. - Устните й се извиха нагоре и тя ми подари онази усмивка, която
обожавах толкова много. Най-прелестната усмивка.
- Казвам го, защото е истина. Ти си най-хубавото момиче на света. Нали, Жин?
Жин направи балонче с дъвката си, хвана ме за лакътя и отговори:
- Да. Сега да си обираме ябълките.
Завъртях очи.
- Казва се „да си обираме крушите“.
Жинел спря насред залата за пристигащи и се обърна към мен:
- Кой е умрял, че са те държиш като госпожица Уебстър*?
* Препратка към речник „Уебстър“. - Бел. прев.
Засмях се с глас и се почувствах по-добре. Страхотно дори. Сякаш притежаваше
физическо измерение, напрежението се изсипа от порите ми, разля се на пода и потъна в
линолеума.
Господи, колко беше хубаво да съм си у дома!
Момичета ме поведоха към колата на Жин.
- Мадс, къде е автомобилът на татко? - набутах сака си в багажника и седнах на
предната седалка в малката хонда на Жинел. Мади се мушна отзад и започна да върти един
кичур между пръстите си.
- Ами... - Очите й се местеха насам-натам, сякаш в объркването си се опитваше да
измисли какво да ми отговори. Раменете ми се отпуснаха отчаяно.
- Какво е станало с колата на татко?
- Ами... нищо - въздъхна тя, без да спира да си играе с косата. Каквото и да се бе случило,
сестра ми явно не искаше да ме извести.
- Кажи й, Мадс - притисна я Жин.
Мади изпъшка и изправи гръбнак. Затвори очи и пак ги отвори. От зелените им
дълбини бликаше решителност, прииждаше като силните пориви на ураган.
- Онези, които пребиха татко, унищожиха и колата.
В стомаха ми лумна огън.
- Защо, по дяволите, не ми каза нищо? - Гневът ме раздираше. Ударих с юмруци. Ако
някой се опиташе да ме доближи в тоя миг, щях да го убия, кълна се.
- Аз просто...
- Просто какво? Как се придвижваш до училище?
- Предимно с автобуса, а понякога Жин ме кара. - Очите й се преместиха за кратко върху
Жинел, която се усмихна плахо. - Също и онова момче, за което ти споменах. Мат. Няколко
пъти ме вози с колата си. Обеща, че ще ми помага с всичко, което е по силите му. - Гласът й
беше напрегнат.
- О, обзалагам се, че ще направи всичко по силите си. Мадс, това не е безопасно. Не
живеем близо до училището, а и когато ти приключат часовете, едва се държиш на крака
след толкова много лекции. Ами когато оставаш в лабораторията до късно? - Поех си
дълбоко дъх през зъби и бавно го изпуснах, сякаш исках и гневът ми да излезе навън.
Малката ми сестра изложена на риск? Не може да ползва колата на баща ми, понеже
онези идиоти са съсипали и нея. Какво още? Какво още можеше да се обърка?
Мади сложи ръка на рамото ми.
- Миа, всичко е наред. Справяме се с това, което имаме, нали така?
- Не, мамка му, не! Утре ти купувам кола. Не мога да повярвам, че през цялото това време
не си разполагала с никакъв транспорт. - Изпънах пръст и започнах да мушкам Жинел по
рамото. - А ти? Ти трябваше да ми обясниш какво става тук! - Пак въздъхнах дълбоко и
събрах изпопадалата по лицето ми коса.
- Няма как да си го позволиш, Миа.
- Не ми казвай какво мога и какво не мога да си позволя. Ти си моя отговорност от
петнадесет години и фактът, че си на деветнадесет, не означава, че автоматично ще спра
да се грижа за теб. - Стиснах зъби в безплоден опит да укротя гнева си. - Само като си
помисля как се прибираш сама от спирката до нас! В нашия квартал! Става ми лошо. Исусе!
Мадс, не го прави повече. Не го прави заради мен - продължих с по-мек тон. - Утре ще ти
взема кола. Изкарах малко допълнителни пари благодарение на последните двама
клиенти.
- Така ли стана? - погледна ме Жин. Със сигурност се сещаше как съм получила
въпросното възнаграждение. Как ги спечели? По гръб ли? - изсмя се тя. Този път я ударих
по ръката. С все сила. - От това заболя! Кучка. Нямаше никакво основание да ме удряш!
- Наричаш ме курва, курво! Каква по-добра причина искаш? - Присвих очи и я изгледах
отвисоко. Макар че шофираше, знаех, че усеща яростта, която се излъчваше от тялото ми.
- Добре, права си, но ще те карам да гледаш синината ми всеки път, когато ми се удаде
възможност.
- Както кажеш. Все тая. Можеш ли утре да ни заведеш с Мадс да й купя кола?
- Да, взех си почивни дни, докато си тук.