- Много мило от твоя страна - отвърнах.
- Да, знам. Мога да бъда сладка и мила - веждите й се свъсиха.
- Не съм твърдяла, че не си.
- Но намекна, че обикновено не съм такава. И ще добавя, че снощи бях с мъж, който не
спираше да повтаря колко сладка била пич...
Сложих ръка върху устата й.
- Не мислиш ли, че е редно да споделиш подробностите относно проституирането си
някой друг път? - размахах ръце към Мади и се опитах с очи да й напомня, че сестра ми е на
задната седалка.
- О, какво значение има? - обади се Мадс. - Все едно не знам за какво говори. Защо си
въобразяваш, че съм толкова наивна и невинна?
Реших да се разправям с Жин малко по-късно, така че автоматично се завъртях назад
към сестра си.
- Намекваш, че не си? - Бих заложила петдесет долара, че загарялата ми от слънцето
кожа е станала бяла като брашно.
Мади кръстоса ръце пред гърдите си и завъртя очи.
- Девствена съм, знаеш че щях да споделя с теб, ако нещо се беше случило. Исусе! Но
знам какво е мъж да прави френска любов на жена. Не съм глупава.
- Искаш да кажеш, че това ти се е случвало? - Не смеех да дишам, не бях сигурна че
желая да чуя отговора й.
Тя поклати глава, захапа устна и погледна през прозореца.
- Не, но понякога избухвам, когато се държиш с мен като с дете. Аз съм голяма жена, сестра ми. Време е да приемеш този факт. И ако искам да позволя на някого да прави с мен
френска любов, да ме целуне... там, долу... ще го направя.
- Да те целуне там, долу? - повтори Жин. - Искаш да кажеш да ти целуне пи... - Ощипах я
по крака, преди Мади да се е ядосала още повече.
- Нито дума! - изръмжах тихо и се надявах приятелката ми да ме послуша. В неин
интерес беше. Очите й се разшириха и тя перна ръката ми. - Мадс, наясно си, че винаги съм
насреща. Ако искаш да говориш за нещо такова... - протегнах ръка през облегалката и тя ме
хвана. - Дори когато не съм във Вегас, можеш винаги да ми се обадиш. През деня или през
нощта, когато и да е. Става ли? - Тя опря чело в ръката ми.
- Липсваше ми - прошепна. Аз стиснах пръстите й.
- Ти ми лисваше повече.
Така си извоювах онази прелестна усмивка. Човече, казвам ти, Господ ми се бе
усмихнал, когато ме бе дарил с малката ми сестричка. Самата аз не бих могла да спра
избора си на по-съвършено същество от нея.
- Значи към дома за стари и болни? - попита Жин, напълно съсипвайки момента.
- Да. Трябва да видя баща си.
* * * *
Домът беше построен на върха на един хълм с изглед към необятната пустиня. Странно.
Сякаш го бяха направили тук, за да пазят старите и болните далеч от света да не
загрозяват блясъка и пищната красота на града. За беда, колкото повече навлизахме в
сградата, толкова по-бавни и нерешителни ставаха стъпките ми. Стените, боядисани в
меки жълти нюанси, тук-там бяха украсени с мозайки - мотиви от пустинята. Стигнахме до
края на коридора. Мади спря пред една отворена врата.
- Тук е. Сама ли искаш да влезеш?
- Да, ако нямаш нищо против?
Тя се усмихна нежно. Сестра ми като че имаше душа на стар човек. Притежаваше
дарбата да чете мислите, да наднича във вътрешния свят на човека. Очевидно я бе
придобила в предишни животи. Аз със сигурност нямах такъв талант. Може би, ако бях
ощастливена от съдбата с някои от нейните позитивни качества и с тези мили очи, щях да
съумея да стоя далеч от мъже, които ми носеха само беда и болка. Навярно това бе и
причината да е все още девствена - от километри можеше да надуши дали един мъж е
задник или не.
- Жин, хайде да видим дали госпожа Хадауей не е направила прочутите си курабийки.
Очите на Жинел грейнаха, сякаш някой я бе дарил с огромен диамант.
- Отиваме - отсече тя и хвана сестра ми под ръка.
Двете тръгнаха със забързани крачки да търсят в кафенето прословутите сладкиши.
Поех си дълбоко дъх и свих треперещите си ръце в юмруци. Мога да го направя. Това е баща
ми все пак. Татко. С бавни и премерени стъпки влязох в стаята, минах покрай завесата, която бе пусната, за да не го притеснява никой, и го видях. Изглеждаше така сякаш спи, но, уви, знаех истината. Сълзите замъглиха зрението ми, докато се приближавах до леглото и
сядах на стола. Ръката му лежеше отпусната до тялото. Наведох се и я целунах.
- Татко... - едва чувах задавения си глас. Покашлях се, за да прочистя гърло, и опитах
пак. - Татко, аз съм, Миа. Тук съм - прошепнах.
Наведох се възможно най-близо до него и притиснах ръката му до гърдите си.