уверих, че никой не може да ме чуе, излях си всичко:
- Татко - гласът ми трепереше, - има голяма вероятност да се влюбя в Уес. Истински да
се влюбя. И знаеш ли какво? - попитах, макар и да бях наясно, че не може да ми отговори. -
Това адски ме плаши. От начало до край историята за връзките ми с мъжете е една
грамадна купчина с боклук. Вонящ боклук. Сърцето ме подтиква да направя крачката, но
някакъв глас в подсъзнанието ми постоянно ми напомня за поредицата безпишковци
преди него. Освен това трябва да работя още десет месеца, за да изплатя дълга ти към
Блейн. И разбира се, Уес предложи да го покрие. Помоли ме да не си тръгвам. Но аз го
направих. Оставих го в Малибу.
Затворих очи, облегнах се назад и сложих ръка върху сърцето си. Болеше. Болеше
заради погубеното обещание за нещо повече от приятелство, онова „повече“, което не
можех да приема и отхвърлих. Но копнеех да го приема. Исках го повече, отколкото съм
искала каквото и да е на този свят. Не бях момиче, което си прави някакви грандиозни
планове за пари, коли, безкрайна младост. Не, аз израснах бедна, работех много, грижех се
за сестра си и помагах на баща си да оцелее. Животът на Уес не беше като моя, никога не е
бил. И в това откривах нещо много съблазнително и чаровно. Но времето не беше
подходящо за връзка между мен и Уес. Затова бе така лесно да падна в прегръдките на
Алек. Докато не се уверяхме, че така е писано да стане, имахме да извървим дълъг път, още
много щяхме да преживеем.
- Иска ми се да се събудиш, татко - хванах ръката му и пак я целунах. - Да се събудиш
скоро. Нуждаем се от теб. Мади има нужда от теб. Аз имам нужда от теб.
След няколко минути сестра ми и Жинел се върнаха. Слушах как Мади му съобщава
последните новини от училище, но умишлено пропусна да сподели за онова момче, за
което бях планирала да я хвана натясно и да я разпитам. После Жин му разказа няколко
вица, които научила наскоро. И през цялото време три чифта очи чакаха и дебнеха за
някаква следа от движение върху лицето на татко, следа, че все още е тук, че не ни е
напуснал съвсем.
Преди да тръгнем, лекарят ми даде пълна информация за състоянието му и каква е
прогнозата. Физически беше добре, почти напълно излекуван от раните. Всеки ден идвал
терапевт, който се занимавал с ръцете и краката му. Щели да покажат на Мади как сама да
раздвижва и стимулира кръвта в крайниците му. Ненавиждах идеята, че сестра ми трябва
да се учи и да го прави сама. Мисълта, че няма да съм тук и че ще оставя семейството си
само да се бори в този труден момент, ме убиваше.
Когато тръгнахме, бях готова за битка, настройвах се за предстоящото разчистване на
сметки.
Вкъщи, трябваше да си ида вкъщи, да ям домашно сготвено ядене, да изпия няколко
бири с най-близките си, да легна да спя и да забравя последните два месеца.
Утре... утре трябваше да се видя с Блейн.
ГЛАВА ДВЕ
С Жинел минахме през казиното, решени на всичко, само и само да изпълним мисията
си - да отидем до офиса на Блейн, да му дам чека с втората вноска и да се махнем от това
проклето място. Ден след това имах записани часове за разкрасяване, а на следващата
сутрин трябваше да съм на самолета за Чикаго, където ме очакваше моят нов клиент.
- Защо според теб офисът му е в хотел? - попита Жинел, докато минавахме покрай
оскъдно облечените момичета, които сервираха напитките.
Нямаше и десет сутринта, но алкохолът вече се лееше с лека ръка. Има си причина
комарджиите да не могат да видят, че светът навън съществува. Изкуствен шум, музика, бюфет с храна и напитки по цял ден, за които не трябва да плащат, стига да играят. Ето
защо хората се превръщат в пияни зомбирани комарджии, които умират да ударят поне
една печалба. Но тя така и не идва. Казиното винаги печели. Всеизвестен факт е, но
въпреки това хората са ужасно тъпи и продължават да опитват късмета си, харчейки
парите за колежа на децата си. Или за наема на жилището на семейството си. В случая на
баща ми закоравелият комарджия взема назаем пари. Много пари. Повече, отколкото може
да върне до края на живота си.
Всичко заради една печалба. Всичко в името не Нейно Величество Съдбата. В моята
история Съдбата пушеше, имаше изкуствени цици и беше преносител на всяка
венерическа болест, позната на човечеството.