- Веднъж Блейн ми каза, че нямало нужда да държи в тайна бизнеса си, че бил
„инвеститор“. Вероятно си мисли, че като притежава офис и персонал, не е престъпник, какъвто всъщност е, а бизнесмен.
Жин изпъшка, направи балонче с дъвката си и отсече:
- Много хитро.
- Е, да, никога не съм го определяла като глупак. Само безсърдечно копеле с черна душа.
Качихме се в асансьора и слязохме на неговия етаж. Когато спряхме пред вратата, оправих коса и придърпах тениската си, за да не се вижда гола плът. Бях си сложила
коженото яке и високите ботуши с шпори на петите, с които карах мотора си. Черешката
на тортата беше яркочервеното ми червило, което издържаше двадесет и четири часа и
което щеше да ми придаде онази нацупена физиономия, сякаш горя в пламъци. Чувствах се
безстрашна, уверена и напълно способна да се справя с една мижитурка с малък пенис.
Честно казано не беше малък, а съвсем нормален, предполагам среден размер, но ми
ставаше някак по-добре да си го представям напълно лишен от всякаква мъжественост.
Хванах дръжката и се обърнах към Жин:
- Добре, ти си дотук.
Очите й горяха от нажежена ярост. Тя постави ръка на кръста си и ми отправи поглед,
който заявяваше: „О, това никога няма да се случи“.
- Ако дори и за секунда си си помислила...
С бързината на нинджа сложих ръка върху устата й и доближих лице до нейното.
Усетих аромата на дъвката.
- Жин, Блейн вече успя да съсипе един човек от семейството ми. Да го нарани лошо, много лошо, Заплашил е да направи същото с мен и Мади. Не мога да му позволя да
застрашава живота на още някого, когото обичам. Искам да слезеш и да ме изчакаш на
бара. - Бръкнах в джоба си и набутах в ръката й една двайсетачка. Очите й се навлажниха.
- Ами ако те нарани?
- Няма да го направи, повярвай ми. - Гледах я открито, държах да види колко
непоклатимо е решението ми, до каква степен съм готова - почти до освирепяване - да я
браня и колко много я обичам. Тя си пое бавно дъх.
- Добре, ако не си долу до тридесет минути, викам ченгетата.
- Става. Сега тръгвай, преди някой да те е забелязал - завъртях я и я подбутнах към
асансьора. Изчаках, докато се качи.
- Обичам те - каза.
- И аз те обичам. Ще се видим след малко, курвичке. Очите й се разшириха, но преди да
успее да зейне срещу мен, вратите на асансьора се затвориха. Засмях се, смело надянах
маската си и запретнах ръкави да се справя с чудовището.
* * * *
Интериорът в офиса на Блейн беше решен в червено и бяло. Напомняше ми на онези
знаменца, които размахват по време на автомобилните състезания. Обстановката не
внушаваше никакъв прилив на вдъхновение и въображение, а само желание за лесна
печалба. Една блондинка с огромен силиконов бюст, с талия на анорексичка, с малък
задник и още по-малък коефициент на интелигентност ме поведе към офиса му.
- Господин Пинтеро, Миа Сондърс е тук. - След което ми позволи да мина покрай нея.
Блейн стана. Със своите над метър и деветдесет се издигаше над мен като кула. Имаше
широк гръден кош, а и бе добавил доста мускулеста маса от последния път, когато го
видях.
- Миа, красивата Миа - изрече той и протегна ръка да ме придърпа към себе си.
Аз от своя страна вдигнах длан нагоре, за да го задържа назад.
- Не, тук съм по работа, а не за удоволствие.
- Защо да не можем да съчетаем и двете? - Тонът му беше мазен, очите като на змия, жълто-зелени. Зениците му, черни и подканващи, сякаш можеше да ме хипнотизира с един
поглед.
Извърнах очи и седнах на стола пред бюрото му. След това извадих плика от якето си и
го метнах на плота.
- Ето ти това, което искаш.
- Откъде знаеш какво искам, красива Миа? Мина прекалено дълго време, откакто се
срещнахме за последен път. Достатъчно дълго, за да излекувам раните си, не мислиш ли?
Вместо да седне срещу ми, той избра стола до мен.
- Какво ще желаеш, Блейн?
- Време.
- Добре, ще захапя въдицата, умнико, и ще попитам: време за какво?
- Забелязвам, че не си изгубила сарказма и бляскавия си ум.
- На въпроса, Блейн! По-бързо.
- Искам да вечеряш с мен днес.
Тоя трябваше да бъде затворен в лудница.
- Ти луд ли си?
- При последната проверка, се оказа, че не съм - отвърна с равен тон.
В стаята, откъдето се разкриваше гледка към прочутата улица „Стрип“, изведнъж стана
прекалено горещо. Кожата ми сякаш бе обхваната в пламъци, бе като полята с киселина,