стичаща се по тялото ми.
- Ти преби баща ми до такава степен, че е още в кома.
- Това е само бизнес. И ти го знаеш. Баща ти не ми остави друг избор. - Той протегна
ръка да ме хване за китките, но в секундата, в която кожата му докосна моята, аз подскочих
като ужилена.
- Не ме пипай с шибаните си ръце! Ти изгуби това право преди години, когато ме прееба.
Сега прееба и татко. Нали знаеш, че е още в кома? - Гласът ми се покачи с няколко октави.
Вероятно дори хората в съседния офис можеха да ме чуят. - Лекарите не са сигурни дали
заради пораженията на мозъка му ще може да се движи.
Змийските му очи заковаха моите.
- Това беше страничен ефект от наказанието му. Погрижил съм се за мъжа, който
причини такива щети на баща ти. Той вече не е проблем. Отмъстено е за излишната
жестокост, уверявам те.
- Ти ме уверяваш? Изобщо чуваш ли се какво говориш? Някога дал ли си ухо какви
глупости дрънкаш? Говориш за човешкия живот като за нещо, което се дава и взема ей
така.
- Животът е променлива величина.
- Да, когато имаш своите горили, които пребиват жертвите ти. Не мога да повярвам, че
всичко това се случва. - Станах и посочих плика. - Ето ти парите. Втората вноска. След месец
ще ти прехвърля третата.
- Можеш и лично да я донесеш - каза през стиснати зъби, а пръстите му се впиваха в
облегалата на стола. Кокалчетата му бяха побелели. - Да, ще я донесеш лично. - Тонът му
не оставяше място за спор, но аз не бях една от неговите пионки.
- Това не беше част от сделката.
- Сделките подлежат на промени.
- Не и въпросната.
- А ако те наема за месец? - заплаши.
И тогава се обърнах на пети и застанах много близо до него. Виждах как дъхът ми
разрошва пепеливокестенявата му коса.
- На твое място бих внимавала. Не те съветвам да ме допускаш близо до себе си, когато
си в такова неизгодно положение.
- Аха! Но аз обичам да поемам рисове - засмя се той.
- Не залагай на мен, приятелче, защото това ще ти е за последно. Не поемам отговорност
какво може да ти се случи, докато спиш. Вече чувам как звучи становището ми пред
ченгетата. - Изправих се, завъртях едно кичурче около пръста си и издух нацупено устни. -
Беше злополука, господин следовател. Правихме секс, а той искаше малко по-грубичко.
Изобщо не съм предполагала, че ще се задави така. В един миг изживяваше оргазма си, а в
следващия... си отиваше! - Цъкнах с език и го погледнах отвисоко.
Видях го как преглътна, но с нищо друго не се издаде, че със заплахата си съм уцелила
право в десетката. Но аз го познавах добре. Сега той не беше сигурен дали само блъфирам,
или казвам истината. Нямаше значение. Самият факт, че го накарах да се замисли, ме
направи победител в тази схватка.
- Сега си тръгвам. Благодаря за личната среща. Винаги е хубаво да се видиш със стари
приятели особено когато годините не им се отразяват добре. Трябва да си купиш
овлажняващ крем и някакво мазило за торбичките под очите. Тази пустинна жега съсипва
кожата. Та-дам! - Размърдах закачливо пръсти и излязох.
* * * *
Когато се появих на бара, Жинел бе наредила два шота пред себе си.
- Ох, слава Богу - сякаш колабира тя на стола.
Вдигнах едната чаша с текила „Патрон“ сребърна бутилка и я обърнах. После гаврътнах
и втората.
- Хей, това трябваше да е за отпразнуване на победата.
- Още две - посочих чашите, но гледах към бармана.
Той кимна, взе бутилката и наля два шота. След четири шота най-сетне спрях да
треперя.
- Добре ли си? - попита Жинел.
- Да. Просто няма друго човешко същество на тая планета, което да е в състояние да ме
ядоса толкова много.
Тя отпи от содата си и я постави пак на плота.
- Заплаши ли те?
- Да, заплаши да бъде моят следващ клиент. Можеш ли да повярваш?
Очите й се разшириха като на обезумяла жена.
- Моля? Това е пълна лудост!
- Именно. Точно това му казах.
- И как се измъкна? Няма да е бъдещият ти клиент, нали? - Тя се размърда на стола си,
очевидно чувствайки се крайно неловко да обсъждаме тая тема. Така както се почувствах и
аз преди петнадесет минути.
- Не, по дяволите, не. Заявих му, че ако това се случи, ще го убия, докато спи.
Ченето й увисна, очите й се ококориха. После отметна глава и избухна в смях.
- Само ти... - не можеше да говори, избухнала в истеричен смях. Хили се чак докато не
започна да хълца. - Само ти би заплашила мъж, на когото част от професионалните
задължения е да убива хора. Не е зле да се пазиш.
Замислих се над думите й. Блейн можеше да тръгне след мен, но това би означавало да