унищожи кокошката, която му снася златни яйца. Докато му дължах пари, или поне докато
смяташе, че му дължа пари, за него бях по-ценна жива, отколкото мъртва. Засега това
умозаключение ме успокояваше. Щях да изкарам поне година, без да се страхувам за
живота си. През това време щях да изплатя дълга и вече да съм обмислила следващия си
ход.
- Сега ми кажи какви разкрасителни процедури си планирала за утре като „част от
договора ми“ - попитах, но истината бе, че тези задължения адски ме дразнеха. - За да бъда
на ниво, представителна по всяко време на денонощието.
- С бюджета, с който разполагаш, аз, ти и Мадс можем да отидем на спа. Имам ваучер
„вземи две, получаваш три“. Маска на лицето, кола маска, педикюр, маникюр и всичко
останало. О, да, ти трябва да си подрежеш и косата. Нали ми обясни, че било задължително, така че доплатих, но няма значение.
- И всичко това бюджетът ми го покрива?
- Познавам хора, които от своя страна познават други хора, които пък ми дават яки
отстъпки. Така че да, поместваш се в бюджета. - Жин се зарови в чантата си и извади
пакетче дъвки, извади една и я напъха в устата си.
Докато я гледах, се опитвах да си обясня кое е различното у приятелката ми.
- Защо си постоянно с дъвка?
Очите й грейнаха и плаха усмивка се плъзна по лицето й.
- Опитвам се да спра.
- Кое да спреш?
Усмивката й повехна, мускулите на лицето й се отпуснаха.
- Цигарите - отвърна тихичко и пощипна леко долната си устна с пръсти.
О, боже, а аз не бях забелязала. Мамка му! На най-близките ти приятели им прави
впечатление, когато от устата ти не стърчи онова нещо, което причинява рак!
- Мамка му, Жин, това е страхотно! От колко време? Защо не ми каза?
Тя въздъхна:
- Ами щях, но ти все разправяше за Уес, за Алек, за работата си, и не ме попита нито
веднъж как е животът във Вегас, ако не броим въпросите, касаещи баща ти и Мади.
Затворих очи, поех си дълбоко дъх, отворих ги пак и погледнах най-добрата си
приятелка на света.
- Съжалявам, не бях твоята най-добра приятелка, нали?
Тя поклати глава.
- Не, не е така. Беше затрупана с грижи. И те разбирам. Няма проблем.
- Не, има проблем. Ти също означаваш много за мен. Искам да знам какво става в живота
ти. Ти все още си най-добрата ми приятелка, а аз тотално се издъних. Няма да се повтори.
Обещавам.
И наистина бях сигурна, че подобно нещо никога повече няма да се случи. Всяка дума,
която изрекох, бе произнесена от сърце, бе самата истина. Аз бях отвратителна приятелка,
а тя през цялото време ме поддържаше и ми помагаше във всичко. И нито за миг не бе
спряла да ме обича. Грижеше се за Мади, посещаваше баща ми, докато водеше своите битки
и се бореше с трудностите.
- А ако го направиш пак? Какво получавам аз? - Тонът й беше лек, опрощаващ.
Така беше при нас. Никога не се бяхме сърдили една на друга повече от ден. Замислих
се.
- Голи снимки на някой от красивите ми мъже? - предложих, понеже сексът беше
двигателна сила в живота на Жин.
- Имаме сделка.
Тя протегна ръка, сключихме кутретата си и се заклехме. Тя целуна оплетените ни
пръстчета, после и аз. Никакви червени петна по кожата. Най-страхотното червило за
всички времена!
- Но като се има предвид, че напоследък си доста лоша... - Тя се намуси и направи тъжна
физиономия като на изоставено кученце. - Мисля си, че няма да е зле да ми докажеш
предварително, че стоката ти е наистина под ръка.
Облизах устни и я изгледах. После се усмихнах широко, измъкнах телефона си от
задния джоб и с едно бързо движение извадих снимките от файла, в който ги бях
съхранила. Преминах през някои от тях, избрах една и я обърнах към Жинел.
Ченето й увисна.
- Шибана кучка, мръсен боклук - прошепна тя. Устата й пак зейна от изумление, а очите
й бяха разширени и залепени за екрана. Обърнах телефона и се загледах в снимката на
Алек, която бях направила, докато спи. Беше легнал с лице върху възглавницата. Силният
му мускулест гръб и перфектният му задник бяха на показ. Косата му с цвят на старо злато
бе разпиляна като ветрило върху възглавницата, подсилвайки изумителното
съвършенство на този мъж. Утринната светлина го заливаше. Нямаше начин да не направя
тази снимка.
После намерих друга. Уес на плажа, след като карахме сърф без треньора. През онзи
месец бях станала доста добра в язденето на вълните. В деня, когато направих снимката,