седях на пясъка и проверявах телефона си, когато той излезе от водата и започна да
съблича костюма. Материята бе залепнала и докато Уес дърпаше, почти смъкна костюма
под онази точка, която, покаже ли се на бял свят, никога нямаше връщане назад. Кадърът
бе увековечил прекрасните му широки и загорели гърди, изящния му кръст и деликатната
линия, която се спускаше надолу почти до къдравите косъмчета, където бе скрит пенисът
му. Когато обърнах екрана към Жинел, тя буквално онемя. Вдигна шота си, изпи го и
изрече, без да откъсва поглед от снимката:
- Мамка му, как те мразя.
- Да, и аз те мразя - отвърнах, докато гледах моя сладък Уес. Мъжът, който ме помоли да
не си тръгвам, но аз го оставих. Оставих обаче и нещо след себе си, оставих нещичко на моя
калифорнийски сценарист и сърфист.
Но никога нямаше да го призная. Пред никого.
ГЛАВА ТРИ
Икономът, който ме пусна да вляза в дома, ме отведе до двойните врати на пентхауса,
намиращ се на четиринадесетия етаж. В асансьора се почувствах като в увеселителен парк,
като на голяма въртележка - отне ни векове, докато стигнем до върха. Бих заложила
солидна сума, че гледката оттам е впечатляваща.
Мъжът остави куфара ми до едно масивно легло, обърна се и изчезна. И чак тогава чух
шума от течаща вода. Някой се къпеше.
Мамка му. Мамка му. Мамка му. Само това ми трябваше! Да се запозная с новия си
клиент, когато излиза от банята гол.
Стиснах дръжката на чантата си и точно се канех да тръгна, когато вратата се отвори.
Измежду гъстата пара започна да се оформя силуетът на голям мъж. Осветлението наоколо
създаваше усещане за нереалност, нещо, което можеше да се види само на огромния екран
в някой киносалон. И това ме спря, закова ме на място. Като магия. Точно тогава клиентът
ми влезе в стаята, облечен само по... скромна хавлия, висяща около таза му.
Водни капки се стичаха по брилянтната му мускулатура. Устата ми пресъхна и сърцето
ми наистина спря да бие. И в това нямаше нищо страшно, защото в онзи миг си помислих,
че ако ще се умира, това щеше да бъде един красив начин да си ида от тоя свят. Все пак на
двадесет и четири бях успяла да видя мъжкото съвършенство в цялото му разголено
величие.
- Пресвета дево! - Възможно е по устната и брадичката ми да се бе стекла слюнка.
Уес и Алек бяха нещо, с което да се похваля у дома, и аз го правех. Доста често. Жинел
всеки път точеше лиги. Антъни Фазано обаче надскачаше всякакви женски представи.
Беше масивен. Като тухлена къща. Ако се съди по това, което можех да видя под хавлиената
кърпа, бедрата му бяха с размер на стволове на стари дървета. Квадратни мускули сечаха
корема му. И ръцете... Дори не можех да мисля, завладяна от копнежа тези ръце да ме
докоснат, да ме обвият в силна прегръдка, да накарат цялата болка, насъбрала се през
последните два месеца, да си иде. Косата на Антъни беше черна като абанос. От по-дългите
кичури се стичаха капки вода и падаха върху най-широките рамене, които някога бях
виждала. А аз бях виждала доста голи мъже в живота си. Този тук нямаше напомпани като
на културист мускули, вените му не бяха изпъкнали като въжета под кожата. Не, той
попадаше в отделна категория, в отделна лига. Знаех, че е боксьор, защото на една своя
снимка беше по спортни къси гащета. Фотографията обаче бледнееше пред реалността. А
реалността беше... Майко мила!
Този мъж беше като каре аса в покера. Съзерцавах го и без да искам, някак
несъзнателно пуснах чантата си на малкото диванче пред леглото. Очите на този бог с
неземно тяло ме огледаха от главата до петите. Той облегна заобленото си здраво рамо на
рамката на вратата и издърпа кърпата, която бе сложил зад врата си, а после скръсти
силните си ръце пред гърдите.
О, колко ми се искаше да не бе направил това! С всички свои сетива почувствах желание
за секс. Наложи се да забавя дишането си, за да не припадна пред това съвършенство пред
очите ми.
- Папи, Миа е тук - бяха първите думи, които се изтърколиха от сочната му уста.
Чакай.
Какво? Папи?
В помещението влезе друг мъж и уви ръка около кръста на бога с Тялото. На лицето му
грееше огромна усмивка. Ако Антъни беше огромен, този другият бе по-нисък, но също в
много добра форма. С малко или почти никакви излишни меса по тялото си, поне
доколкото можех да видя, а аз виждах доста. Имаше фигура на французин. Не беше дребен,