Выбрать главу

ОДРИ КАРЛАН — МОМИЧЕ ОТ КАЛЕНДАРА: ЮЛИ, АВГУСТ, СЕПТЕМВРИ КН.3

ЮЛИ

Роза Маканълти

Месец юли е посветен на теб, моя

пуерториканска принцесо. Благодаря ти,

че се постара да предадеш езика и културата

на Пуерто Рико по достоверен и истински начин.

Благодаря ти, че си един невероятен човек в моя

екип и сред моите сътрудници, но най-вече ти

благодаря за това, че си моя приятелка.

ЦЕЛУВАМ ТЕ, ангелче.

АВГУСТ

Кейти Маклиън Бейл

Август е месец в твоя чест. Ти ме потърси в море

от непознати и ми предложи приятелството си,

усмивката си и палавото си чувство за хумор.

Никога няма да забравя как направи първата ми

среща с колегите ми невероятна.

И никога няма да забравя… теб.

СЕПТЕМВРИ

Керън Рома

Септември е посветен на теб, моя австралийска

приятелко. Винаги си била искрена в рецензиите

си — независимо дали си част от историята или

не. И никога не си преставала да ме подкрепяш.

Смятам, че твоята конструктивната критика

ме кара да работя по-усилено и да се старая

повече. Ти ме правиш по-добра.

Благодаря ти, ангелче.

ЮЛИ

ГЛАВА ЕДНО

Руса. Сини очи. Висока. Божествена.

Исусе! Вселената ми се присмиваше, докато стоях вцепенена като пън и оглеждах от главата до петите жената с вид на скъпо платен модел. Мина ми през ума, че може да мине за сестра на божествено красивата Рейчъл. Перфектната, съвършената сестра. А аз си мислех, че Рейчъл е най-божественото женско създание. Не. Напълно бях грешала.

Жената беше облегната на лъскаво черно „Порше Бокстър“ и изглеждаше или нетърпелива, или крайно изнервена. Пръстите й почукваха ритмично по табелка с моето име, която държеше вдигната пред гърдите си. Местеше тялото си ту върху единия непоносимо висок ток, ту върху другия, с което доста неделикатно намекваше, че няма търпение да се махне от тук. Това подскачане от крак на крак само добавяше към гнева, който се изливаше от тялото й на вълни. Но пък може и да беше от жегата в Маями. Господи, каква адска жега, задушаваща и влажна, и въпреки това тази жена изглеждаше като изскочила от рок видео. Скини джинси, толкова тесни, че можех да видя всяка извивка на тялото й, дори най-интимните. Лигите ми потекоха по потника й — целият в монограми, разгънати върху чифт големи цици, които сякаш говореха с човешки глас: „Прегърни ме и умри!“. На деликатния й гладък врат висяха поне десет колиета, синджирчета и герданчета с топчета в различни цветове и форми. Прическата й беше като на рок звезда — прибрана назад в сложни извивки, комбинирани със свободно пуснати кичури.

След като я огледах добре в рамките на… предполагам минути, тя фокусира сините си очи върху мен. От устните й излезе нещо като досадна въздишка на облекчение, метна табелката с името ми в колата и бавно тръгна към мен. Огледа черната ми пусната коса, лятната рокля, която бях избрала за днес, и обикновените кецове.

— Тая няма да я бъде — поклати глава още по-нервно и някак уморено. — Давай, бързо. Времето е пари — вече вървеше към колата и ми говореше през рамо. Багажникът се отвори и тя метна куфара ми вътре.

— Аз съм Миа, между другото — казах и подадох ръка да се здрависаме. Тя бутна чифт слънчеви очила тип бъбрек пред очите си и после ме огледа над тях.

— Знам коя си. Нали аз те избрах. — Тонът й беше леко грубоват и неприветлив и вече палеше колата и натискаше газта, без дори да изчака да си сложа колана. Тялото ми отскочи напред и се наложи да се хвана за облицованото с мека кожа табло.

— Да не би да съм те ядосала с нещо? — нагласих колана и се загледах в профила й. Тя въздъхна бавно и продължително, след което поклати глава.

— Не — изпъшка. — Извинявам се. Антон ме ядоса. Бях по средата на нещо голямо, когато ми се обади и ми каза да дойда да те взема, защото имал нужда от шофьора си, за да го закара някъде, където да чука две групита на задната седалка на „Кадилак Ескалейд“.

Свих се в седалката. Страхотно! Изглежда новият ми шеф за този месец се очертаваше пълен задник. Не, не исках още един идиот след последния.

— Това е супер гадно.

Тя зави рязко вдясно и излязохме на магистралата.

— Може ли да започнем отначало? — попита с голяма доза извинение за поведението си. — Аз съм Хедър Рене, лична асистентка на Антон Сантяго. Най-сексапилният хип-хоп рапър на този континент.

— Така ли? — Уау! Не знаех че е чак толкова известен. Не слушах често рап и хип-хоп. Падам си по алтернативен и хард рок.