— И той започна да ви ласкае — обясни Вещицата. — Забележете, избрал е за вас розов ахат — камъка на Венера, богинята на любовта и красотата.
Марта прегърна котарака и се засмя:
— Че защо не? Ние сме стари приятели, нали, Балтасар? — и попита: — А къде се крие истинският му господар?
— Да се крие! — упрек трепна в гласа на Вещицата. — Та от вас какво може да се скрие? Ихтиологьт Каспариди просто е зает. От две години работи в Антарктида, а тъй като там условията са неподходящи за любимия му котарак, той ме помоли да се грижа за Балтасар.
Марта се усмихна лукаво:
— А не се ли случва и Балтасар да се грижи за вас?
— Аз никога не съм била безпомощна. Не ми е била нужна защита против глупаци, защото те бяха материалът, от който произвеждах моите гении. Но едно добро сътрудничество с Балтасар и господаря му никому не би навредило.
— И как си сътрудничите? — не успя да сдържи любопитството си Марта.
— Има неща, които са лесни за тях и трудни за мен. И обратно. Например това момиче от сняг, измислено от художника Девон, на което ние дадохме плът…
— За да угодите на Борис… — вметна Марта. Вещицата внезапно стана строга:
— А вие какво мислите? Че тя е някаква кукла, подарена на вашия син? Почакайте. Той някога се влюби в мечтата си, аз се трогнах от силата на любовта му и реших да й дам живот. Но ако той не се постарае да завоюва сам и да задържи при себе си момичето от сняг…
— Дали ще съумее? — се разтревожи Марта.
— Това вече е негов проблем — отговори Вещицата и се обърна към доктор Беля. — Ще ми помогнете ли да освободя един затворник? Става дума за вашия любим паяк Лаврентий, който бе дошъл да се осведоми по какъв начин аз ще се справя със затрудненията на семейство Матеви.
Доктор Беля почервеня, настъпи, без да иска, кроткия гепард, звярът се надигна, внимателно постави лапи на раменете му и го принуди да престане да действува.
Вещицата помоли гепардите да се отдалечат и подаде ръка на доктор Беля:
— Нека сключим договор за съвместни благотворни действия. Защото, ако хората с добри намерения започнат да се подозират помежду си, как ще се справят с онези, които държат да доказват превъзходството си? Надявам се, и вие сте убеден, че главните заплахи към човечеството не идват отвън, а са загнездени в умовете онези, изпълнените с чувство за превъзходство…
— Мисля, че вие доста поработихте в тая насока — се окопити доктор Беля.
— И вие! — радостно произнесе Вещицата.
— А аз! Аз, дето все ви спасявам от най-различни чудесии, дори и извънземни… И изтърпявам всякакви несгоди… — се размърмори обидено Марта. — И никой не ме пита приятно ли ми е…
— Приятно ви е! — уверено отвърна Вещицата. — Приятно ви е да се грижите за това неразумно човечество, доволна сте и когато му помагате, и когато го възвисявате чрез вашето изкуство. И затова ще ви бъде дадено да изпълнявате доброволните си задължения с успех и с лекота…
— Като че ли досега съм се трепала и морила безуспешно!
Вергил Винех, който само бе мълчал, размести столовете, приближи се до Марта и целуна ръцете й:
— Защо си се наела да разменяш думи с хора на науката, мила Марта? И най-прекрасните им мисли са защитени от твърди звуци. Моля те, направи най-достойното за тоя миг, изпей една светла кантилена с божествен глас и с човешко благородство.
И Марта запя стара, прастара мелодия, а думите й бяха: „Dona nobis pasem“ („Дай ни мир“).