— Дотогава има почти пет месеца — напомни доктор Беля и Матеви разбраха, че състоянието на сина им е по-лошо, отколкото го бе представил докторът.
След като изпратиха доктора, Марта свика семеен съвет.
Малката започна със саркастични забележки:
— А-а, когато е до приятна вечеря, аз не съм поканена, щом стане дума за сериозни разговори, могат да ме вдигат от леглото.
— Ако собственият ти брат не те интересува…
— Не ме интересува — предизвикателно заяви Мария и се прибра.
— Лошо сърдито момиченце! — викна след нея Марта, а Матев навъсено рече на жена си:
— Тя пак ще измисли нещо за чудене и за маене… — Щом може, нека мисли! Най-после нека в тоя дом да има и такъв човек — мислител.
— Тая длъжност не е за нея.
— О, ти копнееш да я запазиш за себе си?
Матев разбра, че среднощен семеен разговор няма да се получи, целуна Марта, взе една неотворена бутилка и се отправи към кабинета си.
На Марта й се искаше да му изнесе още една антиалкохолна проповед, но бе принудена да се задоволи с бележката:
— Не всякога истината е във виното.
— В момента не ми трябва истината, а малко спокойствие.
— Вземи от хладилника и си нарежи…
— Какво?!
— Е-е-е! Не говоря за твоето скъпоценно спокойствие, а за пушено месо. Един порядъчен човек не бива да пие без мезе.
Матев се подпря на вратата и едва издума с изнемощял глас:
— На мое място всеки порядъчен човек щеше да се самоубие. От години тук се прави всичко възможно, за да бъда аз обезличен, влуден и премахнат от лицето на Земята. В живота ми нахлуват най-безочливо някакви пришълци от други светове, от миналото и бъдещето, разни невъзможни доктори и професори, а сега — дори и вещици…
— Никакви вещици нямат намерение да нахлуват в живота ти — се зачу глас от стаята на малката Матева и тя самата, по ясносиня пижамка на звездички, жирафчета и охлювчета, се показа в салона и продължи уверено, — ти не си достатъчно интересен за вещиците. Виж… син ти може да привлече вниманието им.
— Какво искаш да кажеш? — се сепна Матев.
А Марта едновременно с него изговори:
— Тя пак е подслушвала! Това невъзможно дете няма капчица възпитание!
— Какво да правя, като никой не иска да ме възпита? Само забраняват: не прави това, не прави онова! А какво да правя, никой не казва…
— Ще си учиш уроците! — заповяда Матев.
— Научих ги. И следващите, и още по-следващите… И пет езика, и океанография, и старовизантийски невмен нотопис, и…
— И устройството на забранени от закона подслушвателни уредби! — с възмущение допълни Марта.
— Първо, законите са за пълнолетните. Второ, всичко това аз съм усвоила без помощта на учители. И никой не иска да ме похвали. Тук само ме ругаят. Аз не мога да понасям повече. Ще замина при Борис.
— Какво щеше да кажеш за Борис? — я прекъсна Матев.
Малката Матева се постара да придобие независим и загадъчен вид и прошепна:
— Тя е при него.
— Коя?
— Вещицата, разбира се. На бърза ръка се озова, както е речено, до дясното му рамо. Поговори с Борис, шашна го и си отпраши…
— Забранявам ти да употребяваш такива думи! „Шашна го“, „отпраши“! Кой те е учил?…
— Моля те, остави въпроса кой е учил Малката… — настоя Матев.
— Въпросът съвсем не е маловажен…
— Но все пак аз искам да чуя какво е станало!…
— Ти искаш да се възползуваш от противозаконните методи за действие на дъщеря си…
— Да, да, да! Дори ако аз трябва да отговарям пред закона!
— Когато са изобретявали подслушвателните уредби, никой закон не ги е забранявал — хитро вметна Малката и поиска да въдвори мир сред разстроеното семейство. — Моля, слушайте. Сега ще ви кажа за Борис — и се разсмя. — Ама каква вещица е тая дама! А Белята още не се е върнал там и се притеснява…
— И ние се притесняваме — загледа я умолително Матев, прегърна я и сложи брадичката си върху жирафчето, което се кипреше най-близо до шията й.
— Не подтискай Пешо! — каза Малката и започна да тормози баща си. Изреди му имената на всички жирафчета и охлювчета, които квартируваха по пижамата и поднесе му чай, за да се съвземе и едва тогава стигна до въпроса. — Тя дойде от морето… и каза на Борис… че защо не го попитате него какво му е казала, ами ме принуждавате да сплетнича? — и Малката залепи звучна целувка на носа на баща си и коленичи пред майка си. — Благослови съня ми, маменце, иначе ще ми се привидят бузуняци, въргозуняци, флифиферули и контикорентикерацери.
Марта я хвана за ухото, помъкна я към спалнята й, хлопна вратата след нея и въздъхна: