Обърнах се към Ейприл.
— Познаваш ли Оли?
— Не.
— Ти с кого говори?
Ейприл сви рамене.
— Не си каза името. Може и да е Оли.
Обърнах се към любителя на щангите.
— Разкажи ми за Оли.
— Оли има банда — отвърна той. — Двамата с Танк работим за него.
— Как е фамилното име на Оли? — попитах.
— Демарс.
— Къде му е офисът?
— На Андрюс Скуеър — отвърна той.
Долових в тона му странни нотки на нетърпение. Разбрах, че очаква да пробваме същите номера с Оли. Оли хубавичко щеше да ни подреди.
— Оли държи един клуб там — продължи тежкоатлетът. — Преди беше клиника по мануална терапия. На самия площад.
— Защо Оли ви праща да създавате проблеми на тези жени? — попитах.
— Не знам.
Зашлевих го. Той се отдръпна.
— Недей. Не знам, кълна се. Оли просто ни каза да не спираме, докато не размислят.
— Как така да размислят?
— Да се съгласят да говорят за бизнеса.
— С Оли?
— Не знам.
— Какъв бизнес?
— Не знам.
— А ти знаеш ли, Танк? — попитах дебелия. Той поклати глава.
— Съгласен ли си с това, което ни каза той? — продължих.
Дебелият кимна.
— Добре — казах аз. — Ръцете на стената, с раздалечени крака. Знаете как се прави.
Двамата се подчиниха и аз ги претърсих. Взех по един пистолет и по един портфейл от всеки. Оставих пистолетите на бюрото на Ейприл. Извадих шофьорските им книжки и им върнах портфейлите.
— Кажете на Оли, че ще минем да го видим — поръчах.
— А пистолетът ми? — попита тежкоатлетът.
— Налага се да поемете риска да се върнете до Андрюс Скуеър невъоръжени — отвърнах. — Изчезвайте.
Никак не им хареса, че трябва да си оставят пистолетите. Оръжието им беше необходимо. Но нямаше какво да направят. Обърнаха се към вратата. Хоук продължаваше да стои пред нея. Те спряха. Хоук притисна дулото на пистолета си към носа на щангиста.
— Никога повече не идвайте тук — каза Хоук.
Никой не помръдна. После Хоук отстъпи встрани и двамата излязоха. Видяхме на мониторите как минаха през фоайето и напуснаха къщата.
— Благодаря ви — каза Ейприл, когато останахме сами.
— Ще има още — казах аз. — Двамата тъпаци може би няма да се върнат, но Оли ще изпрати някой друг.
— Някой от нас трябва да поговори с Оли — обади се Хоук.
— А другият трябва да остане — отвърнах. — За да посрещне хората, които ще изпрати Оли.
— Може ли аз? — предложи Хоук. — Така ще имам възможност да се запозная с работещите тук.
Кимнах.
— А аз ще имам възможност да се запозная с Оли.
— По-добре да си ти — каза Хоук. — Страхотен чаровник си.
— Да, така е — съгласих се.
— Ще се справиш ли сам? — обърна се Ейприл към Хоук.
Разбира се, това означаваше: Ще се справим ли, ако само един от вас остане на пост? Хоук разбра подтекста и се усмихна.
— Ако са прекалено много, винаги мога да избягам и да се покрия някъде — отвърна той.
Ейприл не изглеждаше убедена.
— Шегува се — поясних. — Хоук е достатъчен, освен ако не очакваш да те нападне китайската армия.
— Смяташ, че не мога да се справя с атака на китайската армия? — попита Хоук.
Махнах с ръка.
— Тогава ще ти трябвам за подкрепление.
4
В шест и десет вечерта Сюзън се качи в апартамента си от офиса на първия етаж. Седях на канапето с Пърл, където четяхме вестник и пиехме синьо Джони Уокър. Всъщност Пърл не четеше и не пиеше — лежеше настрани с протегнати крака, отпуснала глава на лявото ми бедро, така че ми пречеше да обръщам страниците.
— Ела тук — повика я Сюзън. — Не пречи на бебчо.
Пърл енергично размаха късата си опашка, но не стана.
Сюзън прекоси стаята, целуна ме по устата, а после целуна и Пърл.
— Поне бях пръв — обадих се.
Сюзън отиде до хладилника, извади бутилка ризлинг, наля си и седна срещу мен.
— Как мина днешният ден в света на откачалките? — попитах.
— Имам една пациентка, за която любовта и сексът са неразривно свързани — каза Сюзън. — Така че сексът й се струва много важна, сериозна и дори малко плашеща работа.
— А не забавна?
— За съжаление, не — отвърна Сюзън. — Все още не. А как мина днешният ден в света на разбойниците?
— Появи се Ейприл Кайл — отвърнах.
— Малкото момиченце, което ти подтикна към проституция?
— Аз я спасих от лапите на долната проституция и я насочих към доставянето на достойни сексуални услуги — уточних.
— Ако има такива — каза Сюзън.
Довърших питието си и събрах сили да стана и да си налея друго.
— Не — спря ме Сюзън. — Аз ще ти донеса. Виж колко й е удобно.
Тя ми приготви питието и ми го донесе.
— Почти във всичко може да има повече или по-малко достойнство — казах аз.