На път към колата осъзна, че през изтеклото десетилетие нищо не се бе променило.
Бърн застана на отсрещния тротоар срещу старата тайна квартира, която в този момент му се стори крайно несигурна. Ниският склад се гушеше между две по-високи сгради в един разкапал се участък на Ири Стрийт. По някое време „П-Таун Поси“ си бяха направили убежище на третия му етаж.
Мина откъм задната страна и слезе до вратата към мазето. Беше отворена и водеше към дългия, тесен коридор, който я свързваше с бившия служебен вход.
Тръгна бавно и тихо по коридора. Макар и едър, винаги бе успявал да пристъпва леко. Извади оръжието — хромирания смит енд уесън, отнет от Диабло при първата им среща.
Стигна до стълбището в края на коридора и се заслуша.
Тишина.
Само след минута бе вече на площадката под третия етаж. Над него бе вратата към тайната квартира. Дочу звуците от някаква рок станция. Явно някой вече беше там.
Кой?
И колко са?
Пое дълбоко въздух и се промъкна нагоре по стълбите.
Когато стигна, опря длан до вратата и полека я отвори.
Диабло стоеше загледан през прозореца над алеята между сградите и изобщо не усети присъствието му. Бърн виждаше само половината стая. Май нямаше друг човек.
Но от онова, което успя да види, го побиха тръпки по гърба. На масичката за карти, на петдесетина сантиметра от него, до служебния му глок, лежеше мини автомат „Узи“.
Хромираният пистолет в ръката му сякаш се превърна в тапешник. Ако не успееше да изпревари Диабло, нямаше да излезе жив оттук. „Узито“ изстрелва шестотин патрона в минута и не се иска да си нещо като снайперист, за да унищожиш противника.
Майка му стара.
След няколко секунди Диабло седна до масата с гръб към вратата. Бърн осъзна, че няма никакъв избор. Трябваше да изненада Диабло, да конфискува оръжията, да си поговори сърдечно с него и цялата тази тъжна и жалка история щеше да приключи.
Прекръсти се набързо и се шмугна в стаята.
Но не бе направил и три крачки, когато осъзна грешката си. Как можа да не се сети! В далечния край на стаята стоеше стар дрешник с пукнато огледало. Съзря в него лицето на Диабло, което значеше, че и Диабло го е видял. И двамата се смразиха в този миг на откритие и осъзнаха, че плановете им — за сигурност, съответно за изненада — мигновено се промениха. Както и в алеята, погледите им се срещнаха. Този път и двамата съзнаваха, че — по един или друг начин — нещата ще свършат различно.
Бърн просто искаше да обясни на Диабло колко разумно ще е от негова страна да напусне града. Сега осъзна, че това няма да стане.
Диабло скочи на крака с „Узито“ в ръце. Извърна се и без да каже дума, стреля. Първите двайсетина-трийсет изстрела разпердушиниха стария диван на по-малко от метър от десния крак на Бърн. Бърн плонжира вляво и за щастие се приземи зад една стара чугунена вана. Последвалият двусекунден откос от „Узито“ почти разцепи дивана на две.
Недей, Боже, мина през ума на Бърн, докато със стиснати очи чакаше горещият метал да разкъса месата му. Не по този начин. Сети се за седналата в сепарето Колийн, загледана във вратата в очакване силуетът му да я изпълни, в очакване да се върне, че денят й, животът й, да продължи. А той бе заклещен в един мръсен склад и всеки момент щеше да умре.
Последните няколко куршума уцелиха ваната и звънът се застоя няколко секунди във въздуха.
Потта подлюти очите му.
Настъпи тишина.
— Исках само да говорим, бе, човек — каза Бърн. — Защо ти е да стреляш?
Прецени, че Диабло е на не повече от седем метра от него. Точно в средата на стаята, най-вероятно зад голямата подпорна колона.
Вместо отговор получи нов откос от „Узито“. Седемдесет-осемдесет изстрела. Ревът го оглуши. Бърн изпищя, сякаш бе ранен, и блъсна с крак по дървения под, все едно, че падна. Изстена.
Тишината отново се възцари. Изстиващото олово цъкаше в тапицерията до него. От другата страна на стаята се чу шум. Диабло приближава. Писъкът бе сработил. Онзи идва да го довърши. Бърн затвори очи и си припомни разположението на вещите в стаята. Единственият начин Диабло да прекоси стаята е да мине по средата. Друг шанс няма да има и трябва да действа мигновено.
Преброи до три, скочи на крака, извъртя се и изстреля три куршума на нивото на главата си.