Първият улучи Диабло точно по средата на челото, вряза се в черепа му и го отблъсна назад, след което излетя от тила му и разплиска по половината стая ален фонтан от кръв, кости и мозък. Вторият куршум го нацели в долната челюст, а третият — в гърлото. Дясната ръка на Диабло се сви в конвулсия около спусъка на „Узито“. Десетина куршума се врязаха в пода, на сантиметри вляво от Кевин Бърн. Рухвайки, Диабло изпрати още няколко куршума в тавана.
И изведнъж всичко свърши.
Сякаш замръзнал във времето, Бърн остана още няколко секунди с насочен напред пистолет. Току-що уби човек. После мускулите му бавно се отпуснаха, а ушите му се наостриха към шумовете от улицата. Нямаше сиренен вой. Поне засега. Бръкна в задния си джоб и извади чифт латексови ръкавици. От другия джоб измъкна малка торбичка за сандвичи с омазнен парцал. Обърса револвера и го остави на пода. В този миг дочу далечния вой на сирената.
Намери кен с боя и напръска графитите на бандата JBM на стената до прозореца.
Огледа отново стаята. Трябваше да изчезва. А екипът за оглед? Ще сметнат случая за маловажен, но рано или късно ще цъфнат. Доколкото можеше да прецени, нищо нямаше да могат да свържат с него. Грабна глока от масата и хукна към вратата, като внимаваше да не стъпи в кръвта по пода.
Докато сирените приближаваха, успя да се спусне по задната стълба. След секунди седеше вече в колата си на път към „Караван серай“.
Това беше хубавата новина.
А лошата, разбира се, се отнасяше до онова, което бе пропуснал. Нещо много съществено, та направо следваше да отпише живота си оттук нататък.
Основната сграда на училището за глухи „Делъуеър Валей“ бе построена от недялан камък, в ранен американски стил. Зеленината наоколо имаше, както винаги, добре поддържан вид.
И за кой ли път при пристигането си Бърн остана поразен от царящата навсякъде тишина. Наоколо тичаха над петдесет деца на възраст от пет до петнайсет, по-енергични, отколкото самият Бърн се помнеше да е бил на техните години, но мълчанието бе пълно.
Научил се беше на жестовия език, когато Колийн бе станала почти на седем години. Тя още тогава го владееше добре. Много пъти, когато я завиваше за през нощта, бе плакала и оплаквала съдбата си, че не може да е нормална, като чуващите деца. Бърн просто я бе притискал в обятията си, тъй като не знаеше какво да й каже, пък и да знаеше — не се беше научил да й го предаде на нейния език. Но най-неочаквано, когато навърши единайсет, Колийн престана да иска да има слух. Просто ей така. Сякаш изведнъж възприе напълно глухотата си, че и започна да се гордее с нея като с някакво предимство, което я прави член на тайно общество, състоящо се от изключителни личности.
Бърн се приспособи дори по-трудно и от нея, но днес, когато тя го целуна по бузата и хукна да играе с приятелките си, сърцето му едва не се пръсна от обич и гордост.
Тя поне ще е добре — каза си, дори ако с него станеше нещо ужасно.
Щеше да се превърне в красива, възпитана и уважавана дама, въпреки факта, че през една Велика сряда, докато чакаше в ухаещ на подправки ливански ресторант в Северна Филаделфия, където баща й я беше оставил, той бе отишъл и беше убил човек.
53.
Сряда, 16:15 ч.
Тя е лято. Тя е вода.
Сламенорусата й коса е вързана на опашка с ластик, жълт като окото на котка. Лъскавият водопад се сипе до средата на гърба. Облечена е в избеляла дънкова пола и червен вълнен пуловер. На ръката й е провесено кожено яке. Току-що излезе от книжарницата „Барнс енд Ноубъл“ на Ритенхаус Скуеър, където работи почасово.
Все още е доста слабичка, макар да е понаддала, откакто я видях за последен път.
Браво на нея.
Улицата е доста оживена, затова съм с бейзболна шапка и черни очила. Приближавам се плътно до нея.
— Помниш ли ме? — питам и за миг вдигам очилата.
В началото не е сигурна. По-стар съм, следователно принадлежа към света на възрастните, което обикновено е равносилно на власт. Като в изречението: „Край на купона!“ Но след няколко секунди се сеща.
— Но, разбира се — казва и лицето й грейва.
— Ти нали се казваше Кристи?
Изчервява се.
— Да. Добра памет имаш!
— Как си напоследък?
Пламва още по-силно: скромната, но самоуверена млада жена постепенно се превръща в засрамено малко момиченце.