— Къде ме искаш, Дарлийн? Кажи ми и веднага отивам.
Дарлийн Пюрифай наскоро бе навършила четирийсет.
Бивша изпълнителка на ритъм енд блус, през осемдесетте години дори бе записала няколко плочи с една женска група на име „Ла Руж“. Сега косата й бе платинена, а слабата едно време фигура бе отстъпила пред времето.
— Отдавна спрях да го обичам, Кевин. Дори не помня вече кога. Но… ме мъчи самата идея, че го няма. Джими. Отишъл си. Майка му стара.
Бърн прекоси стаята и я взе в обятията си. Погали я по косите, но едва намери нужните думи:
— Беше най-доброто ченге, което познавам. Най-доброто.
Дарлийн попи сълзите. Скръбта е най-безмилостният скулптор — помисли си Бърн. В момента Дарлийн изглеждаше поне десет години по-стара, отколкото беше. Спомни си кога се запознаха, в едни тъй весели времена. Джими я бе довел на някаква танцова забава, организирана от полицейската спортна лига. Бърн я гледаше как се кефи на дансинга и се чудеше как спортист от рода на Джими е успял да забърше мацка от нейния калибър.
— Страшно я обичаше, нали знаеш? — попита Дарлийн.
— Кое, работата ли?
— Да. Работата — отвърна Дарлийн. — Повече, отколкото мен е обичал някога. Та дори и децата, струва ми се.
— Това просто не е вярно. Нали знаеш, че двете неща са различни. Обичта към работата е… как да кажа… нещо съвсем различно. След развода бях неотлъчно до него всеки божи ден. Че и доста нощи. Вярвай ми, никога няма да разбереш колко много му липсваше.
Дарлийн го изгледа така, сякаш никога не бе чувала по-невероятно нещо.
— Наистина ли?
— Да не мислиш, че се майтапя? Помниш ли оная носна кърпичка с монограма ти? И с цветенцата в ъгълчето? Дето му я даде на първата ви среща?
— И какво?
— Не излизаше на дежурство без нея. Спомням си как една вечер бяхме тръгнали да дебнем едни и на половината път до Фиштаун той ме накара да се върнем в „Раундхаус“, щото я бил забравил. А пък какъв скандал му вдигнаха като се върна, твоето не е нищо. Един от инспекторите в централата още е сопран от прегракването.
Дарлийн се засмя, после сложи длан на устата си и пак ревна. Бърн не бе сигурен дали е полезен с историите си, или й вреди. Но задържа дланта на рамото й, докато тя се поуспокои. Разрови паметта си за друга история, каквато и да била. И той не знаеше защо, но искаше да кара Дарлийн да говори. Струваше му се, че ако приказва, няма да може и да скърби.
— Разправял ли съм ти как Джими веднъж тръгна да работи под прикритие като гей проститутка?
— Сума ти пъти. — Този път Дарлийн се усмихна, макар и през сълзи. — Разкажи ми го пак, Кевин.
— Ами правим контра ужилване, нали разбираш? Посред лято. В групата сме петима и се пада на Джими да бъде примамката. Цяла седмица преди това се скапахме от смях, нали разбираш? Като кой ще повярва, че това дебело прасе продава плътта си? И остави, дето я продава, ама кой ще се намери да я купи!
Доразказа историята на автопилот. Дарлийн се засмиваше на съответните места, а накрая се изсмя тъжно. После се отпусна в огромните обятия на Бърн и остана в тях, според него няколко дълги минути. През това време той правеше знаци да се махат на неколцината ченгета, които искаха да поднесат съболезнованията си. Накрая попита:
— Момчетата знаят ли?
Дарлийн обърса очи.
— Знаят. Уилям идва с колата си от Харисбърг. Томи и Дейвид кацат утре.
Бърн изпъна тяло.
— Ако имаш нужда от нещо, от каквото и да било, вдигни телефона. Изобщо не поглеждай часовника.
— Благодаря ти, Кевин.
— И не се притеснявай за погребението. Асоциацията е поела всичко. Ще стане една процесия — като за римския папа.
Погледна Дарлийн. Сълзите й рукнаха отново. Кевин Бърн я прегърна и усети как пулсът му стигна гранични стойности. Дарлийн беше твърд човек. И двамата й родители бяха починали от бавна смърт след продължително боледуване. Повече се притесняваше за синовете им. Нито един от тях нямаше здравия гръбнак на майка си. Бяха чувствителни момчета, силно сплотени. През следващите няколко седмици, даваше си сметка Бърн, основната му задача ще е да подкрепя семейство Пюрифай.
На излизане от дома на Дарлийн му се наложи да се огледа и в двете посоки. Не помнеше къде е паркирал. Главоболието го пронизваше като остра кама между веждите. Потупа джоба си. Все още разполага с пълен блистер викодин.