Чинията ти се напълни, Кевин — мина му през ум. — Стегни се, по дяволите.
Запали цигара и постоя няколко секунди да се ориентира. Погледна пейджъра. Още показваше три потърсвания от Джими, на които така й не бе отговорил.
Ще има време.
Най-накрая се сети, че е паркирал в една пряка. Още преди да стигне до ъгъла дъждът подхвана отново. Защо пък не, рече си. Джими си отиде. Слънцето няма да посмее да покаже лицето си. Поне днес.
По целия град — в заведенията, в такситата, във фризьорските салони, в заседателните зали и в приземията на черквите — хората говореха за молитвения убиец. Как някакъв луд правел каквото си иска с момичетата на Филаделфия, а полицията не можела да го озапти. За пръв път в кариерата си Бърн се почувства безсилен, абсолютно неадекватен, измамник — човек, който не е в състояние да погледне с гордост и достойнство фиша със заплатата си.
Влезе в „Кристъл“, денонощното кафене, където с Джими се бяха отбивали през безброй утра. Над редовните клиенти бе паднал някакъв мрак. Вече знаеха. Грабна вестник и голямо кафе и се запита дали някога ще се върне тук. На излизане забеляза, че някой се е подпрял на колата му.
Беше Джесика.
Краката му се подкосиха.
Ей, това, младото, наистина ще излезе нещо от него.
— Добро утро — поздрави го тя.
— Здрасти.
— Много съжалявам за партньора ти.
— Благодаря. — Бърн се мъчеше да запази самообладание.
— Той беше… той беше неповторим. Щеше да ти хареса.
— Мога ли да помогна с нещо?
А и е искрена — мина през ума на Бърн. Когато пита, усещаш, че не го прави като повечето хора, просто да се знае, че са го казали.
— Няма с какво. Положението е изцяло овладяно.
— Ако искаш да вземеш почивен…
— Нищо ми няма — поклати глава Бърн.
— Сигурен ли си?
— Сто на сто.
Джесика му подаде папското послание.
— Това какво е?
— Струва ми се, че е ключът към разсъжденията на нашия човек.
Джесика му преразказа накратко какво е научила, а заедно с това — и за срещата си с Еди Корсак. Докато приказваше, забеляза как няколко неща преминаха през лицето на Кевин Бърн. Две от тях бяха най-важните.
Уважение към инспектора у нея.
И — още по важно: решимост.
— Има обаче един човек, с когото искам да поговорим, преди да информираме специалната група — каза Джесика.
— Човек, който може да придаде необходимата перспектива на тези неща.
Бърн се извърна и погледна — еднократно и кратко — към дома на Джими Пюрифай. После се обърна към нея и рече:
— Да вървим.
Седяха с отец Корио на масичка до витрината на кафенето на Антъни, на Девета улица в Южна Филаделфия.
— Поредицата молитви съдържа общо двайсет мистерии — каза отец Корио. — Разделени са на четири групи: радостни, скръбни, тържествени и светли.
Никой на масата не пропусна да обърне внимание на вероятността, че извършителят може би възнамерява да извърши двайсет убийства. Отец Корио обаче не бе съгласен.
— Строго погледнато — продължи той, — мистериите се приписват на отделни дни в седмицата. Тържествените, които са сравнително по-нови, се отбелязват в четвъртък.
— А скръбните? — попита Бърн.
— Скръбните се отбелязват във вторник и петък. Джесика направи сметка наум, броейки назад дните от намирането на Бетани Прайс. Не се вписваха в схемата за отбелязване.
— Повечето мистерии са празнични — каза отец Корио.
— Сред тях са Благовещение, покръстването на Исус, Успение Богородично и Възкресение Христово. Единствено скръбните мистерии са свързани със страданието и смъртта.
— И скръбните мистерии са само пет, нали така? — запита Джесика.
— Точно така — отвърна отец Корио. — Но не забравяйте, че поредицата не е общоприета. Има и несъгласни.
— В какъв смисъл? — попита Джесика.
— Някои хора смятат, че поредицата не е свързана с общоцърковната догма.
— Нещо май не ми става ясно — рече Бърн.
— Поредицата възхвалява Мария — поясни отец Корио.
— Тя е израз на почитание към Божията майка, поради което някои смятат, че не е възхвала на Христа.
— Каква връзка има това с нашия случай?
Отец Корио сви рамене:
— Възможно е човекът, когото търсите, да не вярва в непорочността на Мария. И по свой болен начин да иска да върне тези момичета на Бога в състояние на непорочност.