Междувременно бяха научили още неща за своята цел. Уилем Круз очевидно се вписваше в профила: четирийсет и две годишен, неженен, завършил Университета в Уисконсин.
Но в дългото му полицейско досие нямаше нищо, което поне малко да схожда с насилието или извратеността в убийствата на момичетата с броениците.
Далеч бе от еталона за примерен гражданин. Беше регистриран като педофил втора степен, което значи, че съществува умерен риск от рецидивизъм. Лежал шест години в „Честър“, след освобождаването през септември 2002 година се регистрирал пред филаделфийските власти. В миналото му имаше контакти с малолетни момичета на възраст от десет до четиринайсет години. Някои от жертвите си е познавал от по-рано, други — не.
И макар жертвите на молитвения убиец да бяха по-възрастни от тези на Круз, инспекторите не намираха логично обяснение по какъв друг начин може да се озове отпечатък от негов пръст в лична вещ на Бетани Прайс. Бяха попитали майка й дали познава някой Уилем Круз.
Тя отговори с „не“.
Круз живееше в тристаен апартамент на втория етаж на занемарена сграда на Кенсингтън Авеню, близо до ъгъла с Алегени Авеню, в съседство с отдавна затворено ателие за химическо чистене. Според чертежите в архитектурния отдел, на втория етаж имаше общо четири апартамента. Според жилищния отдел само два бяха заети. От законни обитатели, естествено. Задният изход водеше към алея, която минаваше от едната пряка до другата.
Апартаментът, който им трябваше, беше в предната част, с два прозореца над Кенсингтън Авеню. Един от снайперистите на SWAT зае позиция върху покрива на триетажна сграда на отсрещната страна на улицата. Вторият залегна на земята срещу задния вход.
Останалите двама от екипа имаха за задача да разбият вратата със стенобойна машина „Тандърболт CQB“ — дълъг цилиндричен таран, който се използва, когато е необходимо да се нахлуе внезапно и при висока степен на риск. Щом разбиеха вратата, Джесика и Бърн щяха да се втурнат в апартамента, а Джон Шепърд щеше да подсигури тила им. Ерик Чавес щеше да заеме позиция в дъното на коридора, до стълбището.
Пробиха уличната брава с бормашина и бързо влязоха в сградата. Докато минаваха през малкото фоайе, Бърн погледна четирите наредени една до друга пощенски кутии. Нито една нямаше вид на използвана. Отдавна някой ги бе разбил и не се беше намерил някой да ги оправи. По пода се търкаляха разни листовки, менюта и каталози.
Над кутиите имаше мухлясало корково табло. Няколко местни предприятия хвалеха стоката си с избелели разпечатки, направени на точково–матрични принтери върху къдрещи се неоново оцветени пластмасови листа. Датите на специалните оферти бяха отпреди близо година. Изглежда разносвачите на рекламни листовки в махалата отдавна бяха отписали това място. Стените на фоайето бяха изпонадрани с имената на разни младежки банди и мръсотии на най-малко четири езика.
Стълбището към втория етаж се огъваше под тежестта на торби с боклук, разкъсани и разпилени от менажерията градски животински видове — и двукраки, и четирикраки. Всичко наоколо бе пропито с вонята на изгнила храна и урина.
На втория етаж беше още по-зле. Зад миризмата на изпражнения висеше тежка завеса от престоял и кисел дим от хашиш. Коридорът представляваше тясна и дълга метална пътека с оголени метални секции и висящи жици. От тавана се спускаха влажни сталактити от белеща се мазилка и блажна боя.
Бърн пристъпи към вратата-цел и долепи ухо. Постоя заслушан няколко секунди, после поклати глава. Опита бравата. Заключено. Отмести се встрани.
Единият от SWAT установи зрителен контакт с нахлуващата двойка. Другият, с тарана, зае позиция. Тихо отброи секундите.
Започна се.
— Полиция! Разрешително за обиск! — извика.
После засили тарана и изтряска вратата точно под ключалката. Старата врата моментално се откъсна от рамката заедно с горната панта. Онзи с тарана се отдръпна, а другият се приплъзна покрай него, обви гръб около рамката и нахлу с вдигната високо щурмова пушка AR-15, калибър 223.
След него влезе Бърн.
Последва го Джесика с насочен към пода глок 17.
Малката всекидневна беше непосредствено вдясно. Бърн се промъкна покрай стената. Удари ги първо миризмата на дезинфектант, черешов тамян и гниеща плът. Покрай близката стена претичаха два стреснати плъха. Джесика забеляза засъхналата кръв по посивелите им муцуни. Ноктите им тракаха по сухия дървен под.