— Скръбните мистерии представляват последната седмица в живота на Христос — обясни Джесика. — И макар жертвите да не бяха открити в съответния ред, извършителят, изглежда, строго спазва подреждането им.
— Както предполагам, знаете всички, днес е Велики петък — денят, в който Исус е бил разпънат на кръста. Остава само още една мистерия — Разпятието.
Към всяка католическа черква в града бяха прикачили по една дежурна кола.
Към три и двайсет и пет имаха рапорти от всички дежурни. Периодът от обяд до три — времето, през което се предполага, че Христос е висял на кръста — бе преминал спокойно във всички католически храмове.
До четири успяха да се свържат със семействата на останалите момичета от намерения в автомобила на Брайън Паркхърст списък. Всички бяха налице и на семействата им бе препоръчано да са нащрек, но без излишна паника. До всеки един от шестте домове бе пратена патрулка за охрана.
Все още не се знаеше защо тези момичета са в списъка и кой е свързващият фактор помежду им. Специалната група бе проучила най-внимателно какви кръжоци са посещавали, в кои черкви са ходели, цвета на очите и косите им, етническия им произход, но нищо не ги впечатли.
Възложено бе на всеки един от специалната група да посети по едно от останалите в списъка шест момичета. Убедени бяха, че в тях се крие разрешението на загадката.
64.
Петък, 16:15 ч.
Домът на семейство Семански се намираше между два незастроени парцела на Колуин Стрийт в Северна Филаделфия.
Джесика размени няколко думи с двамата униформени полицаи в паркираната отпред патрулна кола, после изкачи паянтовите дървени стъпала. Мрежестата врата не бе заключена, дървената врата зад нея стоеше отворена. Джесика почука. След няколко секунди се появи жена на малко над шейсет години. Облечена бе в пухкава синя жилетка и доста износен памучен панталон.
— Мисис Семански? Аз съм инспектор Балзано. Вече разговаряхме по телефона.
— О, да — каза жената. — Името ми е Бони. Моля, заповядайте.
Бони Семански отвори замрежената врата и я пусна да влезе.
Вътрешността на дома Семански сякаш идваше от друга епоха. Надали някоя от събраните антики има някаква стойност — помисли си Джесика, но след като вършат работа, явно семейство Семански е решило, че не си струва да ги изхвърлят.
Малката всекидневна бе вдясно, с износен плетен килим по средата и ансамбъл от чамови мебели отпреди войната. Слаб, източен мъж на шейсет и нещо седеше във фотьойл. До него, на сгъваема метална масичка стояха куп кафяви шишенца с лекарства и кана леден чай. Предаваха хокеен мач, но погледът му блуждаеше някъде покрай телевизора. Видя Джесика, тя му се усмихна и мъжът вяло й махна с ръка.
Бони Семански отведе Джесика в кухнята.
— Лорен трябва всеки момент да си дойде. Днес не е на училище, естествено — каза Бони. — Отиде до някакви приятелки.
Седяха на комплект червено–бели столове пред покрита с гетинакс масичка. Както всичко останало в къщата, и кухнята сякаш бе останка — от шейсетте години. Единствената връзка със съвремието се осъществяваше от бялата микровълнова фурничка и електрическата отварачка за консерви. Очевидно семейство Семански бяха бабата и дядото на Лорен, а не родителите й.
— Лорен обаждала ли се е изобщо през деня? — попита Джесика.
— Не — отвърна Бони. — Преди малко я потърсих на мобилния й, но се включи гласовата поща. Понякога го изключва.
— По телефона ми казахте, че е излязла оттук към осем сутринта, нали така?
— Да, горе-долу по това време тръгна.
— А знаете ли къде отиде?
— Каза, че ще е с приятелки — повтори Бони, сякаш това бе някаква мантра на отрицанието.
— Знаете ли имената им?
Бони поклати глава. Явно Бони Семански не одобряваше тези „приятелки“, които и да са те.
— Къде са майка й и баща й? — попита Джесика.
— Загинаха при катастрофа миналата година.
— Моите съболезнования — рече Джесика.
— Благодаря.
Бони Семански погледна през прозореца. Дъждът бе преминал в равномерен ръмеж. Джесика първоначално очакваше тя да се разплаче, но като се вгледа, осъзна че тази жена отдавна е изплакала и последната си сълза. Изглежда скръбта се бе утаила на дъното на сърцето й и не искаше да помръдне оттам.
— Бихте ли ми казали какво точно се случи с родителите й? — попита Джесика.